Отношенията в немската столица не се базират на парите. „Най-често използваната валута тук е свободния дух”, твърди Уве Гьосел, който всяка година събира млади театрали от 25 страни, по време на фестивала Theatertreffen. В бивша фабрика, на улица Uferstrasse в Западен Берлин, където сега се намират репетиционните зали на Uferstudios, Уве обяснява откъде извира специфичната непринуденост в атмосферата на града. "Трудно е да се намери роден тук берлинчанин" казва той, самият – пришълец в столицата.

„Градът е гостоприемен за търсещите хора – откачалки, артисти, хомосексуални, студенти, писатели, музиканти. Има място за всеки. Важното е да намериш общността, в която ще се чувстваш най-добре и оттам нататък ще имаш всички условия да развиваш идеите си.” Новите берлинчани губят връзка с родните си места и се превръщат в особени пътешественици. „Берлин е място на надеждата”, казва Уве.

Берлин: естетическа бедност

Далеч не всеки успява тук и в крайна сметка някои хора си тръгват. Emil Doesn’t Drive е от тези, на които им е провървяло по техен си, берлински начин. Преди близо седем години диджеят напуска родната България, „заради Берлин и музиката”. Срещата ни е в кафене срещу Alexanderplatz, където денем, два пъти седмично, работи като барман. Големите му прозорци ни карат да се чувстваме като в аквариум, където защитени от шума наоколо, спокойно наблюдаваме телевизионната кула. „Успял диджей” е подходящ етикет за Емил Ангелов, защото графикът му е пълен. Но той не носи етикети на дрехите си, още по-малко в съзнанието си. „Моето лично усещане е, че колкото по-малко притежава човек, толкова по-нормален и естествен е.”, казва той от удобния си стол-полукълбо, в стил 80-те. И всичко това се свързва чудесно с фона на диско музиката.

12405.jpgЕмил е част от берлинския ундърграунд, който обитава квартали като Kreuzberg и Neukölln. „Когато дойдох тук, заживях в най-бедния квартал, където смесицата от хора е голяма. С годините започнах да се чувствам на мястото си там – обличам се trashy и не се замислям как изглеждам.” Хората като него живеят в собствен свят, без телевизия, от парти на парти, от клуб на клуб, от изложба на изложба. Какво се случва по света е без значение. Занимават се с изкуство, учат и най-вече – ценят свободата си. Повечето от тях са безработни, но това е техният избор. „Издържат се със социални помощи, но не, защото е криза и няма работа.”, казва ми Емил. Според него артистите живеят винаги на ръба и това ги кара да бъдат креативни.

Социалистическа ирония

12396.jpgБерлин е град, където можеш да си го позволиш, както в икономически, така и в социален аспект. Неговата бедност е естетична и иронична: колкото по-евтино е толкова по-хубаво е. Социалистическите спомени са част от тази ирония. Техните останки са навсякъде, като например изоставените обществени сгради. В тях сега живеят и работят множество артисти, превръщайки ги в импровизирани арт центрове. Такъв е и Taсheles. Бившият универсален магазин на улица Oranienstrasse в Берлин е обитаван от произведения на изкуството и е вече известна дестинация за туристите. Те отнасят със себе си най-вече снимки и по-рядко – по нещо, направено от артистите. А стилни касички от стари газови бутилки напомнят, че изкуството може да бъде подкрепено с по едно-две евро.

Youtube Video: The nun in Berlin

12406.jpg„Първото, за което ще те попитат тук е какви са идеите ти, а не колко пари имаш”, каза Мартин Янковски в кафене WOHNZIMMER близо до Prenzlauer Berg. Той знае, че е по-беден от средностатистическия жител на Бавария, без това да го притеснява. Източногерманският писател живее в Берлин от петнадесет години насам и винаги се е справял. „Разходите за живот са ниски (1 000 евро на месец), а духовността е голяма”, казва той. Янковски е участвал в демонстрациите, довели до падането на Берлинската стена. Две десетилетия по-късно, той обяснява, че берлинчани не обръщат внимание на кризата, защото са привикнали към икономическия преход, който последва обединението на Германия. По време на комунизма Мартин пишел текстове и ги изпълнявал като песни. Това било по-безопасният начин да изрази несъгласието си с режима. "Знам какво означава истинската бедност.”, завършва той. „Пътувал съм много в социалистическия блок. Човек не би могъл да бъде ексцентричен на място като Мюнхен например. Тамошните хора осъждат това."

Толерантност втора употреба

12407.jpgЕва Гайг усеща тава социално напрежение в Мюнхен. То обаче липсва в Берлин, отличава го от останалата Германия и кара австрийската актриса да остане там. "Берлинчани са толерантни," споделя тя, в евтино заведение за бързо хранене, близо до Prenzlauer Berg и до театъра, в който репетира. "Хората тук не се фокусират върху видимото." Това отношение се забелязва в небрежната берлинска мода, която рециклира стоки втора употреба. Има го и в интериора на кафенетата, сглобени от подръчни мебели, стари плакати и дантелени покривки от нечия отминала младост.

Бедността е елемент от този град, но е, също така, въпрос на пропорции. Берлин е богат в сравнение с българската столица София, където художникът с немско-български произход Марио Герхард Лишевски прекарва голяма част от детството си. „Можеш да си представиш Берлин като една живописна композиция, в която всеки цвят е в зависимост от другите. Тук уж всичко изглежда много шарено, но нюансите се поддържат в строга гама”, каза той в Café Tasso – уютно кътче, в близост до Frankfurter Allee и на пресечка от мястото, където е роден. Гигантските, излющени сгради в тази източна част на града определено носят дъха на миналото. Марио потвърждава, че берлинчаните се концентрират върху вътрешното, духовно богатство. Заради това, когато самият кмет определи Берлин като “Poor, but sexy!”, думите му се превърнаха в слоган на града. Но това е още едно клише, което рано или късно ще бъде разрушено. В крайна сметка добрият вкус превръща берлинската бедност в ценно преживяване.

Специални благодарности на Розалина Ласкова, Вера Траянова и Серджо Маркс от екипа на cafebabel.com в Берлин. Text for the photo: Tacheles 2007 г. | В момента е застрашен от затваряне

Images (in chronological order): main homepage ©Camelia Ivanova; Emil Angelov ©myspace.com/emlilime; Tacheles squat ©Camelia Ivanova; Martin Jankowski in 2008 ©AndreKarwathAka; Eva Gaigg by ©Mike Gaigg/ evagaigg.com

Quotes: “Важното е да намериш общността, в която ще се чувстваш най-добре.”

Камелия Иванова

Read the original article here