Разкажи ми история, за да ти кажа какъв си!

Реших да проведа изследване. Не, спокойно! Не се заключих зад дебелите стени на библиотеката да чета исторически книги и анализи за „бъдещето на Европа в глобализиращия се свят”. Просто в ерата на технологиите използвах най-мощното и достъпно изследователско поле – Интернет и чрез платформата PollDaddy.Com създадох анкета. Да, 9 въпроса за разширяването, европейската идентичност и какво в действителност е обединяването на Европа – политика или икономика. Знаех, че ако въпросите са прекалено много, изискващи повече време от обичайните „да-се-разсея-от-работа-за-5-минути”, малцина ще са тези, които ще отговорят.

В края на анкетата приложих метод, наречен “storytelling” т.е. всеки трябваше да разкаже по две истории – какво свързва с „разширяването на ЕС” и какво се е променило в живота на онези, които вече са в Съюза. Този метод открих преди няколко месеца докато бях на обучение в Нидерландия. Оказа се, че в Нидерландския институт за социални изследвания отдавна установили, че само задаването на стандартни въпроси при проучване на обществените нагласи не винаги извлича най-искреното мнение на анкетираните. Затова те приложили много по-прост и ефикасен метод – разказване на истории за живота, свързани с реални ситуации в ЕС. Според тях методът дава необходимата дълбочина при проучване на общественото мнение по един толкова съществен въпрос -европейското сътрудничество. Дълбочина, която позволява да се наблюдават едновременно ползите и заплахите, свързани с Европейския съюз. Така установили, че двойката „полза-заплаха” е свързана с друга двойка „абстракция-конкретност”.

„Когато си мисля за понятието „Разширяване на Европейския съюз”, първото нещо, което се сещам е за разцъфващата връзка на моя шведска приятелка с момче от Косово ;-)) За мен, това е категорично потвърждение на тезата, че потенциалните кандидатки и държавите-кандидатки от дълго пренебрегвания Югоизточен регион имат да предложат нещо много значимо на сериозната и организирана Западна Европа по отношение на традиции, навици и дори начин на мислене.” (България)

Изследвайки приложимостта на метода „storytelling”, помолих приятели, приятели на приятели и въобще всичко, което е активно в социалната мрежа „Facebook” да попълни анкетата. Обърнах се към хора, който пътуват или са пътували свободно в и заради Eвропейския съюз, хора, които живеят и учат извън границите на държавата, в която са родени и хора, за които израза „свободно движение в рамките на вътрешния пазар” се е превърнал отдавна в мото. Казано на евро-жаргон – обърнах се към младите и активни граждани на Европа. Количественият резултат: 49 отговора от 20 различни държави, включително – Норвегия, САЩ, Македония, Украйна и Сърбия. Качественият резултат: „противоречив”, както в повечето случаи в международната политика.

В хода на изследването получих и една критика: че въпросите, които задавам са общи и не изследват задълбочено процесите в Европа т.е. не само между държавите-членки, но и с третите страни. Отговорих, че целта на изследването е да получа отговор на няколко схематични въпроса, които и иначе биха попаднали като тема на разговор между млади хора. Умишлено не исках дълги и сложи въпроси, чиито отговори изискват задълбочено анализиране. Признавам, че не устоях на изкушението до край и включих малка провокация към анкетираните. Скрито насочих фокуса към отношенията „интеграция-членство-идентичност”.

„Трябва да се има предвид, че разширяването на Европейския съюз не винаги е история със щастлив край. Попитайте се защо....защото подходящото време трябва да бъде намерено. А, това не винаги е лесно. Според мен не трябва да има разширявания в следващите няколко години. Настоящият Европейски съюз има да разрешава първо неговите политически проблеми, да развие истинските политически и социални измерения на НАШИЯ СЪЮЗ и само когато сме достигали до тази цел, може да се разширим.”(Австрия)

Разширяване за сметка на задълбочаване

2009 г. беше маркирана с две годишнини - двадесет години от падането на Желязната завеса и пет години от най-голямата вълна на разширяването на Европейския съюз, присъединяването на т. нар. „ЕС – 10”. По този повод, в свое обръщение по време на посещение в Прага председателят на Европейската комисия, Жозе Мануел Барозу, се обърна към онези, които определят разширяването като пречка за задълбочаването на Европейската интеграция с думите „Проверете си историческите книги. Разширяването и задълбочаването винаги са вървели ръка за ръка”. Дали?

Изследването ми даде няколко категорични резултата. 91 % посочват, че е престижно за държава да бъде част от Съюза при само 67% анкетирани от държави-членки. 89 % вярват, че членството на тяхната държава е пътят към обединението на народите на Европа. 69 % от запитаните заявяват, че се чувстват предимно граждани на своята държава, а не като граждани на Съюза. Един въпрос не успя да получи еднопосочен отговор – за повече икономически отколкото политически съюз ли работим. А именно там Европейският съюз търпи най-много критики, което е причина за отделянето на две категории „евро-оптимисти” и „евро-скептици”.

„Моята държава не е член на ЕС. Но аз мога да говоря за Полша, където живях през последните две години. Докато поляците ставаха все по-богати, в културно отношение те загубиха много. Забелязвам, че граждани от новите държави-членки все още се третират като държави от третия свят, въпреки многобройните опити на поляците, например, да докажат, че са «европейци». Полша загуби много от икономическия си потенциал. Преди интеграцията си в ЕС, тя имаше големи възможности в земеделието, но сега тя трябва да внася мляко и месо (!) от Франция. Полша можеше лесно да се превърне в земеделски магнат, но беше изтрита от това поле от старите държави-членки. А, това е тъжно.” (Украйна)

Посока „Възможност”

В началото на текста казах, че според Нидерландския институт за социално изследване ползите от членство за нидерландците са по-абстрактни, докато заплахите по-конкретни. За да приложа напълно метода “storytelling”, помолих анкетираните да споделят какво се е променило в страната им след разширяването, за държави-членки, и да разкажат история, свързана с този процес.

Изследването показа, че двойките „полза – заплаха” и „абстракция - конкретност” се появиха отново в отговорите. Най-често присъединяването от ЕС е описано като възможност за пътуване, учене и работа в друга държава. Един от анкетираните е посочил, че присъединяването към ЕС за отделната личност е възможност за улеснено пътуване, по-добър достъп до стоки и продукти, докато за правителството – по-сложен законодателен процес, но и повече възможности и заплахи от контролиращата власт на Съюза.

Абстракциите „достъп до образование”, „повече възможности” и „самочувствие” се сблъскаха с асоциативните истории за членство. Истории за преимуществото на по-богатите държави над бедните, за политическо решение вместо икономическо, за дискриминация и преимущество на определени държави.

„Разширяването на ЕС е по-скоро тъжна история, когато трябва всяка страна вземе преимущество над другите. Новите държави-членки търсят пари и работа в старите такива, докато държавите-основателки търсят нови пазари за техните стоки и услуги. Това са две истории, който чух за Румъния и България след присъединяването има към Съюза. Първо, един британски всекидневник писа статия за няколко групи бедни емигранти от тези държави, които пристигнали в Лондон на следващия ден след присъединяването им. Авторът на статията не показваше добро отношение към тези хора. Второ, скоро след разширяването през 2007 г., серия от програми беше излъчена по британската телевизия за това как да си купиш много евтин имот на Черноморието в България. Британците бяха щастливи да имат предимство пред икономическата ситуация в страната и евтините цени.”(Великобритания)

Всъщност…..

Изводът от изследването е, че няма извод. Но липсата на новина е всъщност добра новина. Разделението „Изток-Запад” след края на Втората Световна война и първоначалното обединение на шестте държави от Западна Европа беше причина дълго време да се говори за западни и източни ценности. Приемаше се, че хората на запад изповядват различна  (и в известна степен по-правилна) философия от източната и донякъде са  повече европейци от останалите. Само петнайсет години по-късно обаче те приеха в семейството си същите онези държави, които те смятаха за различни и не дотам “европейски”.

Днес една огромна армия от млади хора пътува свободно, учи или работи в Европа и расте в мултикултурна и мултиезикова среда, коренно различна от тази, на техните родители. Тези млади хора знаят, че Европейският съюз дава възможности, но и усещат инстиктивно, че крайната цел не е ясна. Както не е ясно дали може да се стигне до обща европейска идентичност. Въобще имаме ли нужда от такава идентичност или тя е по-скоро глазурата на тортата, която сме изкушени да поставим.

Не успях да получа отговор на въпроса „политически или икономически Съюз” градим ежедневно. Това няма толкова голямо значение. Значение имат историите, които асоциираме с „разширяването на Европейския съюз”. Истории, чакащи да бъдат разказани. Последната история е моята.

„Едно пътуване в началото на годината до втората столица на Европа - Страсбург. Група от стажанти в Европейската комисия са твърдо решени да повторят маратона, правен преди тях десетки пъти - да посетят пет международни институции за два дни. Сградата на Европейския парламент е странно тиха между две от сесиите. Тишината е нарушена от възклицанията на стажантите, за пореден път осъзнали, че машината „ЕС” е по-голяма отколкото те някога са си представяли. В залата за прожекции е студено и притъмнено. Стажантите се нареждат по столчетата и очакват началото на клипчето, направено, за да даде отговор на въпроса „Има ли европейска идентичност?”. Лицата на екрана се сменят. Въодушевление. Радостни емоции. Заучени фрази. И изведнъж „Европейска идентичност ще има тогава когато на въпрос „От къде идваш?” отговоря „Европейския съюз, а не Полша”. Странно бих отговорила по същия начин.”

Христиана Грозданова

Снимка: Анастасия Грозданова

Разшири хоризонта си: Кафе Бабел подкрепя Европейската награда за млади журналисти 2010 г.