Направените наскоро обаче изказвания за евентуалното вето, което можем да наложим на членството на Турция в ЕС, ако не получим финансови компенсации за имотите на тракийските бежанци, влязоха в разрез с официалната позиция на страната и с очакваната роля на поддръжник на разширяването на Турция и страните от Западните Балкани, която България се стреми активно да играе на регионално и европейско ниво. Надигащите се, според някои, антитурски настроения в страната, също подкопават с мъка изгражданата визия за страната като стълб на стабилност на Балканите. Подкрепената инициатива за референдум за новините на турски език пък е в несъответствие с традиционно проявяваната религиозна и етническа, включително езикова, толерантност.

Отворени въпроси

Изостреният дискурс и повдигнатите нерешени двустранни въпроси в момент, когато преговорният процес е в застой, е логичен и отчасти обоснован ход, имайки предвид, че страната се оказва в силна позиция по отношение обсъжданията на изпълнението на ангажиментите на Турция по 35-те преговорни глави във връзка с ангажимента на страната по въвеждане на цялостното законодателството на ЕС преди членството. В очакване да се отворят съответните дялове, експерти и дипломати – преговарящи от името на България в Брюксел, подготвят позициите на страната, целящи разрешаването на редица наболели двустранни проблеми като компенсациите на тракийските бежанци и връщането на бившите имоти на българската екзархия, определяне границата при река Резовска и използването й като източник на питейна вода за Истанбул, пенсиите на българските изселници и недискриминационното третиране при упражняване правото на труд на българските граждани, работещи и живеещи в Турция. Тези и други нерешени въпроси имат потенциал да обтегнат двустранните отношения, което е недопустимо в една общност от партньори, каквато е ЕС, и в която регионалното сътрудничество е изведено като приоритет.

Дали обаче тези проблеми могат да получат гласност и достатъчни европейски гаранции за разрешаването им посредством преговорния процес в Съвета на ЕС? Ежеседмичните заседания на работни групи по въпросите на разширяването в Съвета предоставят форум пред българските дипломати в Брюксел, но достатъчен подтик ли са преговорите за вменяването на конкретни задължения на турското правителството?

Варианти на решения

Случаят с Хърватска и Словения показва, че безкомпромисност по отношение на преговорния процес и поведение на „поддържане на резерви” дават резултат. Блокирането на 13 преговорни глави от страна на Словения по време на Шведското председателство на Съвета на ЕС доведе до криза, за излизане от която двете правителства трябваше да достигнат до взаимоприемливо споразумение. Българската страна също извоюва частичен успех по време на преговорите, като добави текст в общата позиция на ЕС по отношение дяла за медиите в Турция, даващ гаранции срещу смущенията на зоните на покритие на българските радио и телевизионни предаватели от турски такива, разположени по границата.

Преговорният процес е съществен инструмент за защита на националните интереси, при използването му с умение и сръчност. Традиционно установените в обществото нагласи за силната армия и слабата дипломация на българите обаче, може да разклати надеждите ни за защита на българските национални интереси чрез преговори. Именно затова е възможно да предпочетем използването на ултиматум като референдума и ветото по отношение членството на Турция.

Силовата игра би довела до ненужно обтягане на двустранните отношения и едва ли е най-удачният ход в момент, когато настроенията по отношение на разширяването в ЕС като цяло са откровено отрицателни. Преговорите с Турция, поради геополитически и други съображения, понастоящем са дефинирани като такива с "отворен край". Присъединяването на страната остава под въпрос, докато лидерите на двете движещи сили в ЕС изразяват открито отрицателното си отношение към едно бъдещо пълноправно членство, а редица от другите държави-членки, включително председателстващата ЕС към момента Испания, демонстрират половинчата подкрепа за „по-тясно обвързване” с Турция. На проведена неотдавна пленарна сесия на Европейския парламент, депутатите бяха информирани, че преговорният процес със страната е навлязъл в „сложен етап”, като въпросът за отварянето на някои чувствителни, от гледна точка на членството преговорни глави, е свързан с много технически спънки. Картината на преговорите е красноречива - Турция започва преговори за членство в ЕС през 2005 година и досега е отворила 12 от 35 преговорни глави, като само една е „затворена”.

Настроенията в страната също не са оптимистични по повод членство в ЕС. Форматът „асоцииран член” едва ли би задоволил преминалите през болезнени реформи турски лидери, които се сблъскват с вътрешно напрежение и обществено неодобрение в стремежа се да задоволят многобройните изисквания и критерии на ЕС. За сравнение - настанилият се постоянен песимизъм преди влизането на България в ЕС беше резултат от забавянето на процеса и изпускането на първата вълна на разширяването през 2004. След 2005 г. рискът от загуба на проевропейска инерция и реформаторски дух в Турция се увеличава с намаляване подкрепата за членството. Обществените нагласи са основателно негативни, имайки предвид, че Споразумението за асоцииране е подписано в далечната 1963 г., откогато всъщност се говори за присъединяване.

Ролята на България

За България съществува опасност от загубване на стратегически важен партньор в случай, че независимо от минималните шансове за скорошно членство, използваме заплахата от вето като ултиматум пред турските аспирации за влизане в ЕС. Наместо директна конфронтация, което би бил и логичният резултат от откриването на всички проблемни места и изискването за незабавното им решаване, страната би могла да извлече по-голямо преимущество, в случай че проявява повече активност на регионално, европейско, а дори и евро-атлантическо ниво. Подкрепата на Турция в стремежа й към членството би повишил ролята на страната на стабилен партньор и значението й на важен посредник в преговорния процес. България би могла по-ефикасно да се опита да „пренесе” знанията и уменията си, натрупани по повод наскоро-приключилия преговорен процес в полза на съседните страни и, влизайки в ролята на „наставник”, открито и по-безболезнено да работи за решаването на някои от наболелите въпроси.

Страната следва да подкрепи както Турция, така и съседните държави-кандидатки и потенциални кандидатки за присъединяване към ЕС, защото само в един регион, обединен от общата кауза на членството, тя може ефективно да играе ролята на стълб на стабилност на Балканите. България има потенциал да се превърне в двигател на реформите в съседните страни и инициатор на важни за региона като цяло проекти. Допринасяйки за развитието на регионалното сътрудничество, тя би способствала за трансформирането на региона и съседните страни в стабилни, демократични и правови държави, вследствие на което негативни конотации и стереотипи, свързани с „Балканизация” и „Барутен погреб” ще останат само част от смутното Балканско минало.

Теодора Борисова

N.B. Статията изразява лично мнение и не обвързва институциите, определящи националната политика спрямо Турция

Разшири хоризонта си: Кафе Бабел подкрепя Европейската награда за млади журналисти 2010 г.