„Събития като това са рядкост”, обяснява Елена Стоянова Димитрова във фоайето на Националното радио. „Създават впечатление за нова ъндърграунд сцена, чиято вълна започна пролетта на 2009.” 28 годишната актриса, студентка от НАТФИЗ (Национална академия за театрално и филмово изкуство) е между познатите лица в публиката, която присъства тази вечер на записването на джаз пънк концерт. Тя често взима участие в протести по улиците на София.

„Хората не разбират, колко е важна културата.”

„Омръзна ни да живеем в най-корумпираната страна. Този единствен протест обедиява хората в тяхното желание да живеят в нормална европейска държава.”, цитира в свой брой британският вестнит „Обзървър”. Последното събиране се превърна в бунт. „Полицията биеше приятелите ми”, спомня си студентът по социология Любо Позалиев. „Всякакви прояви на протест в София са подтискани.” В кафене близо до храм-паметника Александър Невски двама мъже в кожени якета и дънки се шегуват с руса сервитьорка. „Приятелите ми ходят там,” казва Любо. „Мафията е навсякъде, част от нас е!”, казва младият мъж.

Изоставената култура

m2Елена работи в бар Бъчърс, където срещам диджейте от вечерта, Студио Даухаус. Мотото на тази група хора от София е „изкуството е / като съпротивата”. Един от създателите й, Йово Панчев на 28 години, влага цялата си заплата, за да наеме помещението, служело навремето за фабрика, докато не среща Иво Иванов и Калин Ангелов, които му помагат във финансирането и концепцията. „Цялостта на неформалното развитие за устойчивите и независими културни събития” беше главната идея, за да се състоят събития в складове, където се събират европейски таланти от музикалната сфера, кинематография и визуални изкуства, събитие утвърдило се като ежегодно в София. „Започнахме в края на 2005 г. да служим на изкуството и на обществото си. След това станахме щедри и започнахме да предоставяме инфраструктурни модели и за други проекти.” Въпреки всичко, това място им е отнето и унищожено от „голям бизнесмен” през май 2007 г.

'' „Този безпорядък настъпи след промените от 1989 г.”, обяснява с притеснение Йово: „Когато правителството продаде страната, мафията дообра всичко ценно, забогатя и се върна с чиста съвест, да управлява демократично. Тук управлението е или икономическо или политическо. Това е двигателят на държавата.” Със законното реституиране на собствениците им на 99.7 % от имотите, национализирани по време на комунизма, много от местата за изкуство като това на Йово прекратяват дейността си в началото на новото хилядолетие. В Националния институт по култура Йово се гневи: „Хората не знаят, до каква степен е важна културата. Търсих помощ за финансирането и планирането на европейски проект – искахме да създадем място за изкуство в село близо до София, при човек, който изкарва парите си, осъществявайки проекти, който има пари от Европейския съюз за 40 частни квартири и 60 хотела. Защо Европейският съюз подпомага подобни неща, не знам, но той не разбираше ни най-малко, какво исках от него.''”

Био чай или кафе

m3Апартаментът, бар, шоколатерия и чайна, който се намира на Неофит Рилски 68, показва, че има и алтернативни проекти, които работят добре. Голямо тибетско знаме краси входа на 105 годишната сграда, бивша клиника, превърната в „комуналка” (обществен апартамент), който е бил нает преди 6 години от някогашния милионер Пламен. Освен това, от 2007 г. мястото е и асоциация A:part:mental за „ново културно развитие, основаващо се върху креативния процес и човешката независимост от природата и общесвото”. Тази асоциация предлага „зелени” и безплатни кино прожекции, вегетарианска био храна, както и библиотека.

На една от етажерките виждаме брой от Списание Едно. На страницитне на независимия месечник, излязъл за първи път през 2001 г., се вижда една друга София, алтер София. Всяка година в столицата, изданието провежда седмици на дизайна, на музиката и на архитектурата. „Ние не отразяваме всякакъв тип масови събития и затова сме смятани за сноби или за интелектуално списание” споделя арт директорът Васил Илиев. „Списание Едно е ценено най-вече от напусналите родината, защото българското общество създава герои от миналия век”, обяснява на свой ред главият редактор на рубриката за култура, Ивайло Спасов. Тази негова мисъл е споделяна и от друго списание, Rolling Stones Bulgariа (RSB), потомък на легендарния американския музикален вестник, за първи път излязъл през ноември 2009 г. в България, направил още по-голямо впечатление заради постера: „Чалгата е шит” (традиционната българска поп фолк музика, слушана от голяма част от населинието, в заведенията, магазините и такситата).


Чалгата от миналото

„Обществото започва да цени всичко освобождаващо, взето като модел от западните независими медии”, обяснява главният редактор на Rolling Stones Bulgariа Анелия Илиева, която е на 22. Бившият телевизионен журналист Найо Тицин, оспорва това: „Реалността в София, е че главният редактор на известния вестник е бивш член на тайните служби. Новите медии са родени в тази епоха”. „Може би е вярно”, допуска Анелия, но Rolling Stones Bulgariа не толерира външен натиск, който вреди на списанието. Ние не сме трибуна за политически фракции.” Главният редактор на Списание Едно, Бистра Андреева определя Rolling Stones Bulgariа като „не толкова експериментално”. „Дава на публиката по нещо от всичко, от Лейди Гага до Рамщайн. „Много близо е и до начина на живот на българите.” отвръща Анелия. Появата на балканската версия на Rolling Stones е огромна промяна, в страна, в която чалгата винаги ще напомня за тънката връзката на българското общество с комунистическото минало.

m4

Тицин, оставил журналистическата кариера през 2003 г., разочарован от „старата гвардия” , смята да заснеме документален филм за чалга певиците, направили си пластични операции. Докато млада двойка минава близо до нас, покрай голямата стъклена витрина на булевард Витоша, той ми обяснява как в момента, със своята продуцентска компания Spotlight, са в процес на проучвания за The Silkon Valey. Филмът ще фокусира вниманието върху феномена – семейства плащат операциите на дъщерите си, за да могат момичетата да привличат вниманието на мафиотите. Националният фонд за кино най-вероянто няма да финансира този проект.

За Йово „капитализмът е трудно постижим, в едно традиционно общество като нашето. Нямаме буржоазия. Нямаме аристокрация. Само една бедна социална памет, развита най-вече на инстинктивно ниво. Казват, че всяка страна има мафия, а тук марията има държава. Не мисля, че е така. Макар и мафията да движи обществото ни”.

Набила Шабир (oригинална статия тук)

Превод от френски: Теа Бинчева

Images: ©Jan Machacek ©Studio Dauhaus/ Rolling Stone Bulgaria official Facebook page; video from September 2009 ©SofiaDanceWeek09/ Youtube