Софийските режисьори и драматурзи във възход въпреки оскъдните бюджети

Къде са парите? Това е неотговореният въпрос, задаван от всички българи, когато се стигне до темата за държавното управление на обществени средства. Това е и проблемът, който Министерството на културата понастоящем се опитва да разреши, „но хаосът продължава”, казва Диана Андреева, директор на Софийската обсерватория по икономика на културата. „Благодарение на невиждания растеж в страната през изминалите 5 години, България успя да натрупа финансов излишък равняващ се на 1.6 % от БВП. Това донесе на Министерството на културата „значително увеличение на приходите в сравнение с предишни години”, твърди Андреева. „Но страната не разполага с установена правителствена културна политика, която да следва. Вследствие на това няма и контрол върху това как се изразходват парите”.

„София е пълна с поезия. Градът трябва да се покаже по различен начин.”

Освен това държавните институции, финансиращи културни проекти, също не спазват никакви критерии, давайки пари на един или друг проект. Според младия писател Александър Мануилов това е една нелепа политика. Той познава София като дланта на ръката си. „Парламента беше построен да бъде театър!”, обяснява театрала и разказва история след история за местата покрай които минаваме. От църквата „Св. Георги” – един от най-старите християнски храмове на Балканите, през впечатляващата катедрала Ал. Невски – сред най-големите православни църкви в света, до църквата „Св. София” на която е кръстен града в 14. век. Идеята на Мануилов е да разкрие всичките любопитни факти на града в документален филм. „София е пълна с поезия. Градът трябва да се покаже по различен начин.”, заявява ентусиастът. „Само че Министерството на културата отказа молбата ми за спонсориране на пиеса, посветена на българския живот, а финансира група която дава уроци по капоейра в София. От какви критерии се ръководят нашите политици като насърчават българската култура?”

„Геноцид” на българското кино

Мартичка Божилова от АгитПроп беше отличена на филмовия фестивал в Кан за творчество, иновация, оригиналност и пробив в категория документален филм през 2006 г.

Според изследване на Андреева, основаващо се на информация от Министерството на културата, бюджетите за кино и театър са били отрязани съответно с по 29% и 28% заради икономическата криза. Освен това, преди няколко месеца правителството обяви, че бюджета за филмовата индустрия ще бъде намален отново през 2010 г. „Света на киното е под сериозна заплаха”, смята Мартичка Божилова, дипломирана от ЕURODOC (бел. ред. Европейски комитет на младите докторанти и изследователи) и от 1999 г. на чело на проекти на българската продукционна компания АгитПроп. АгитПроп се намира в тихо софийско предградие където сгради в комунистически стил съжителстват с нео-класическа и барокова архитектура.

Камен Калев, един от най-известните български филмови режисьори, човекът зад бурно приветстваната българо-шведска продукция „Източни приказки” (2009), споделя мнението на Божилова. „Отрязването на бюджета на половина е равносилно на геноцид за кинематографската индустрия, която представлява новия глас на младите в страната.” С подигравателна усмивка и приветлив поглед Калев говори за отдадеността си на киното в бара на Одеон в центъра на София – един от малкото салони, които подкрепят местни независими таланти. „Хората не знаят какво се случва в България. Киното е добър начин да се обясни ежедневието на всичко, което се случва в страната.”

„Държавата не изпълнява своите задължения”, добавя младата документална режисьорка Мария Аверина, завършила филология и филмова режисура. Аверина избира да се занимава с документално кино „понеже то е директна възможност да се предаде конкретна реалност и да се създаде мнение по определена тема”. Аверина е от режисьорско семейство и ще режисира авторски филм на Александър Мануилов. Комбинацията предоставя отлична възможност за сътрудничество между бохема Мануилов и професионализма и емоционалността на Аверина.

Бум-бум

Василена Радева (вдясно) по време на репетиция за пиеса за българската НПО 36 маймуни

Театърът е поредният сектор, неблагоприятно повлиян от кризата. „Независимите артисти с ограничени ресурси са в неравностойно положение при получаването на държавна помощ”, посочва Василена Радева. Тя е председател и член на НПО 36 маймуни, която беше създадена да разшири и обогати не-институционалното изкуство в България. В гостоприемна чайна каквато може да се открие в повечето стилни европейски столици, сините очи на Василена блестят в разказ за трите лични проекта, които е запланувала през новата година: три отделни представления, едно от които ще бъде поставено в държавния Младежки театър в София. От 2007 г. насам театъра подкрепя млади артисти, стремейки се да покаже техните най-дръзки продукции. „Тази година имахме рекордна публика”, споделя радостно Владимир Люцканов, директор на Младежкия театър. Независимо от това, той добавя иронично: „Кризата не ни притеснява. Министерството на културата никога няма достатъчно пари. Свикнали сме с това!”


Репетиции в Театър Алма: Дюдюкане, оплюване и обиди прогонват кризата

Друг любител на театъра е директорът на Театър Алма към Софийския Университет. Николай Георгиев е ветеран драматург с посивяла коса, принуден да емигрира от страната по време на комунизма, наред с много други артисти. Според него, столичните театри имат „стриктна политика да показват класически и комедиен театър; няма място за оригинални идеи.” Георгиев, обаче, търси различни формули. В университетския театър младите артисти обиждат публиката, плюят, ядат, целуват, докосват се един другиго; крещят и плачат пред малка и втрещена публика. Георгиев има своя собствена теория. „Всичките средства за подпомагане на културата бяха отрязани, но на кризата трябва да се гледа позитивно. Сега, тези които продължават в театралната индустрия, са истинските ентусиасти, които искрено вярват в това, което създаваме.”

Със или без ресурси, българската столица притежава едно ново поколение от артисти които се борят за културно пространство в града и да могат да представят работата си извън страната. „София е жива; съществува осезаем пулс, който може да се почуства. Вече можем да видим, в какво се превръщаме”, заключава режисьорът Калев.

Oригинална статия: Ариадна Метаморос Фернандес

Превод: Иляна Пантелеева