През 1989 г. страните от Централна и Източна Европа преживяха революции: демократични, кадифени, насилствени и прочие…. В България революцията се осъществи в Партийния Дом. Без улични протести или ожесточена съпротива, страната живееше в състояние на бавноразпадащ се летаргичен комунизъм. На изтънчените познавачи на играта на политиката, властимащите по това време, им хрумва блестяща идея. Да трансформират комунистическата партия в социалистическа, търсейки демократична промяна просто чрез смяна на името на партията. “От този момент социалистическата партия, пряк наследник на старата номенклатура, де факто се превърна в консервативна партия.” твърди Иво Петков, български журналист, привърженик на лявата идея. “Откакто десните започнаха реформите в страната, левите поеха в противоположната посока, целейки да отслабят опонентите си, и продължаваха да защитават предимствата на стария строй. Това положение е разбираемо, тъй като създателите на БСП са бивши комунисти. Що се отнася до техните избиратели – голяма част от тях бяха загубени след промените, като например пенсионерите, а друга част твърдо вярват в някаква форма на социализъм. “

Данък 10%

sofia2Така малко по малко българската левица се сковава от липса на активност и визия за бъдещето. Добавя се и една местна особеност – създаването на каста. Определено в една държава, пропита с корупция, политическите партии не са изключение. Тези, които ръководят БСП се задържаха на власт, защото бяха повече капиталисти, отколкото убедени леви. И “децата” на партията поеха властта от “родителите си”, обяснява Антоний Гълъбов, професор в Нов Български Университет. Например през 2007 г. социалистите-членове на коалционното правителство, гласуваха “за” плоския данък от 10% върху доходите на всички физически лица. Този ход далеч не олицетворява социалистическата визия за обществото….През 2005 г. партията все още събира 33.8 % от гласовете на парламентарните избори.

Сблъсквайки се с печелещото все повече популярност център дясно, левицата се превръща в сянка на предишното си “аз”. “БСП днес страда от криза на доверие. Създава впечатление на властимаща партия, но в същото време неспособна да печели. Двадесет години след промяната на режима партията трябва да се стандартизира.” Президентът на Републиката Първанов е истински социалист, но правомощията му са твърде ограничени. Носят се слухове, че той планира да създаде своя собствена партия до две години, за да осигури политическото си оцеляване, но това няма нищо общо с “основния ремонт” на левицата.

Променящо се ляво

sofia3Преди да се опитва да стане реална опозиционна сила, “партията на хората с леви убеждения”, ще трябва първо да се опита да се реформира вътрешно. Това няма да е никак лесно в една традиционно пасивна страна, откъдето два милиона души (от 8.5 млн през 1989 г.) са емигрирали”, подчертава Иво Петков. Той заедно с други активисти от социалистическата партия създава дискусионната група “Солидарна България”. “Ние вярваме, че първо трябва да се опитаме да променим партията отвътре, и след това да помислим върху идеята за напускането й и основаването на нова партия. Засега сме 300 души, активни сме в Интернет, пресата, форумите и гражданското общество. Това, което искаме, е левица, променяща се в синхрон с обществените промени. “

Мисията на тази група доброволци наистина изглежда благородна. Но когато въпросът за целите й се постави пред членовете на БСП, нещата са различни. Техните отговори оставят голяма доза съмнение относно всякакви бъдещи реформи. “Те просто ни игнорират, все едно не съществуваме, продължава Петков. Освен това, тези от нас, които имат други отговорности, биват тактично дискредитирани по тъч линията”. Лебедовата песен на старата гвардия….

Младежите продължават да се борят

Докато “Солидарна България” обединява хора с известен опит, то младежите също не стоят безучастни. Илия Марков, 25 годишен българин, бивш член на Българска Социалистическа Младеж казва: “Не можех повече да бъда част от БСП, партията за която усилено работех в продължение на шест години. Твърде отдалечена е от левите ценности. Това е олигархична партия, в която младите хора вече не вярват. “

През последните месеци Марков заедно с дузина свои съмишленици създава Форума за социални инициативи. “Това, което искахме да правим, няма нищо общо с БСП. Тя все още носи бремето на комунистическата ера. За нея властта е свързана с парите и семейните връзки. Лидерите й безспорно са отговорни за това, но отговорност носят също така и тези, които ги подкрепят във всичко, което казват или правят.” Мечтата, на това, което все още е мозъчен тръст (но съдейки по успеха на инициативата би могло да прерасне в политическа партия) е да се превърне в първата истинска социал-демократическа партия в България. Илия няколко пъти споменава действията, предприети от бившия британски премиер Тони Блеър, както и прагматичната левица. “Тази нова левица няма да се появи чрез революция, а чрез подобряване на системата ни и прилагането на европейски стандарти (финансова прозрачност, честни избори, независими медии, социална сигурност и т.н.), както и чрез дебати по важни социални проблеми като правата на хомосексуалистите. Опитахме се да поставим тези въпроси, когато бяхме част от БСП, но идеите ни бяха отхвърлени.

“Много хора в България симпатизират на лявата идея, но не смеят да го признаят точно поради състоянието, в което партията се намира в момента”, казва Илия. На изборите през 2007 г. броят на представените леви партии за първи път е по-голям от този на десните. Но крайната част на това крило би могла да постигне определен успех сред хората, които не виждат подобрение в ежедневните си условия на живот. “Това би било катастрофално”, завършва Антони Гълъбов, “тъй като появата на социално-демократическа партия ще бъде силно затруднена”.

Oригинална статия: Жан Себастиан Лефевр

Снимки: Sergei Stanichev by ©LuchezarS/ Flickr; Boyko Borisov by ©Vladimir Petkov/ Wikimedia

Превод от английски: Ина Кръстева