Новината ни изненада в края на ноември тази година: Европейската комисия взе решение да отнеме акредитацията на двете агенции (дирекция „Централно звено за финансиране и договаряне” на проекти по програма ФАР към Министерство на финансите и Изпълнителна агенция по програма ФАР към Министерство на регионалното развитие и благоустройството) и спря 220 милиона евро от предприсъединителните фондове. Замразени са и други 340 милиона евро помощи, които вече бяха договорени (но все още не бяха изплатени). Тези предприсъединителни фондове трябваше да подготвят окончателното усвояване на 6.8 милиарда евро, предвидени само в рамките на структурните фондове за периода 2007 – 2013 г. Въпреки че впоследствие реши да успокои топката (посещение в София на 8 декември на Майкъл Лий, директор на Главна дирекция „Разширяване” на Европейската комисия, който заяви, че замразените 340 милиона може би ще бъдат деблокирани, и потвърди, че през януари 2009 г. ще бъде изпратена нова група от европейски експерти, които да решат съдбата на 1.1 милиарда евро от кохезионния фонд, предвидени да бъдат отпуснати на България за изграждането на пътна инфраструктура), решението на Европейската комисия се основава на съвсем конкретни факти: освен често използваната система за разпределение на отпусканите средства от мафиотски тип (функционираща на принципа давам парите на жената на брат си), голяма част от средствата не бяха усвоени поради качествена посредственост на проектите, дължаща се основно на липсата на експерти в областта на управлението на европейски проекти.

И ако към всичко това прибавите икономическата и финансова криза и затягането на европейския бюджет, логиката на Брюксел изглежда желязна. Относно последното, не трябва да се забравя, че от всеки 100 евро от бюджета на общността близо 22 идват от джоба на Германия и 18 – от този на Франция. Ако се опитате да убедите немците, че сме способни да управляваме европейските фондове, ще получите отговор, близък до този на европейския депутат Елмар Брок (от групата на „Европейската народна партия – Европейски демократи”): „Решението на Комисията да блокира фондовете за България беше единственото, което можеше да възвърне доверието в процеса на разширяване на Съюза”.

road

В тази страна, в която пътната инфраструктура е в окаяно състояние, фактът, че България успя да усвои само 38 % от 880 милиона евро по програма ИСПА, предназначени за инфраструктурата, че е на последно място по отношение на усвояването на фондове за изграждане на пътна инфраструктура в целия Европейски съюз и че за цялата 2008 г. (последната, в която могат да се получават средства по ИСПА) е използвала само 4 % от тях, за съжаление са тъжно доказателство за правотата на Комисията и за основателността на взетото от нея решение.

Все пак, не трябва да се омаловажават усилията, положени от българското правителство от началото на второто тримесечие на 2008 г., и особено назначаването и активната позиция на Меглена Плугчиева, която напусна поста си на посланик на Република България в Берлин, за да заеме поста на вицепремиер по координирането на европейските фондове. Беше създаден и друг пост, който обаче е с много по-неясно предназначение: по молба на българското правителство беше сформирана група от европейски експерти, която през май 2009 г. трябва да изготви доклад за най-добрия начин на управление на европейските фондове и да създаде благоприятна среда за бизнеса в България. Българските медии не се въздържаха и отбелязаха, че двама от високопоставените членове на тази комисия са имали проблеми с правосъдието: председателят на Консултативния съвет Доминик дьо Вилпен (който в средата на ноември беше изправен пред Парижкия окръжен наказателен съд по обвинение в „съучастничество в оклеветяване” по делото „Клиърстрийм”) и Хосе Пике и Камп, бивш испански министър на външните работи (от 2000 до 2002 г.) (обвинен в „корупция” при сделката за продажбата на испанския филиал „Ертойл” на френската компания „Елф”). Въпреки че членовете на този съвет са водени от добри намерения (португалецът Антонио Виторино, бивш европейски комисар по правосъдие и вътрешни работи в комисията „Проди”, ще блести сред колегите си), доколко ще бъде той от полза?

Каква според Вас беше реакцията на българските политици? Те се впуснаха в говорене, силно наподобяващо на речта на президента Ширак, произнесена по време на кампанията за референдума за Конституционния договор във Франция: одобрявам решенията в Брюксел, които обаче отхвърлям пред избирателите си, а именно: възмущение, натрапчиво усещане за несправедливост, отношението към нас не е същото, както към останалите държави-членки и др. Връхната точка на това, което може силно да ви заприлича на демагогия, въпреки че аз не бих до нарекъл така, е бавно прокарващата си път идея за повторното отваряне на трети и четвърти блок на атомната електроцентрала „Козлодуй”.

Под натиска на Европейския съюз, който се страхуваше да не би авария като тази в Чернобил да се повтори на собствената му територия, тези реактори бяха затворени на 31 декември 2006 г., броени часове преди приемането на България в Съюза. Въпреки че Европейският съюз все пак отпусна компенсации на страната в размер на повече от 200 милиона евро, това оправдано решение на Европейската комисия не беше прието никак добре от българските политици, както и от голяма част от българското население, според което Брюксел беше отговорен за последвалия скок на цената на електроенергията.

Желанието двата блока отново да бъдат пуснати в експлоатация ми се струва неморално по две причини: първо, това си е вид предизборна критика към Брюксел (изборите наближават), а именно българските преговарящи (представяни от законно избрано от българските граждани правителство) приеха тези условия; второ, този вид манипулации са проява на крайна форма на нелоялно отношение, доколкото същите тези политици не са си направили труда да обяснят на българския народ, че вземането на подобно решение не зависи само от България, а от целия Европейски съюз (тоест от подписа на всяка една от останалите 26 страни-членки, тъй като реакторите могат да бъдат пуснати отново само с единодушното одобрение на всички, което е записано като условие в присъединителния договор на България).

Прочитайки броевете на печатните издания в деня след заседанието на Европейския съвет от миналата седмица, бях потресен от факта, че докато изданията на повечето европейски столици излязоха с големи заглавия за заключенията на Съвета (за бъдещето на Лисабонския договор, за плана за икономическо укрепване и подем, за енергията и климатичните промени), българските медии наблягаха само на това как нашият министър-председател Сергей Станишев геройски се е преборил за увеличаване на компенсациите, изплащани на България след затварянето на въпросните реактори.

Най-интересна след спирането на европейските фондове обаче се оказва не реакцията на българските политици (разкаянието не носи никакви политически дивиденти за наближаващите парламентарни избори) – цинична, но в рамките на нормалното, а тази на българския народ. Всъщност българите до голяма степен одобряват това решение! Да не са полудели? ще си кажат част от французите : само за момент си представете как със свое решение Комисията замразява част от предназначените за Франция фондове в рамките на Общата земеделска политика, заради няколко финансови операции, нарушаващи правилата на финансовото управление. Французите веднага ще излязат на улицата, ще полетят павета и цяла Франция силно ще се възмути от подлата намеса на Европейската комисия. Нищо такова обаче не се случи в България, причина за което е фактът, че според българите Европейската комисия действа правилно, тъй като тези мерки ще допринесат за очистването на силно корумпираната политическа класа. В действителност, тук Брюксел се възприема като лост, който ще спомогне за очистването и подобряването на политическата ни класа, и ако възвръщането на достойнството на обществените институции струва няколко милиона евро, давайте, замразете фондовете! Българите, които вече са смазани от дългия преход и цялата поредица корупционни скандали, които го съпътстват, се радват на този полъх прозрачност, идващ от Берлаймонт.

В това отношение парламентарните избори в България, които ще се проведат само няколко седмици след европейските, ще бъдат особено интересни. Освен вероятността да бъдат спечелени от политическа партия, основана през декември 2006 г. (без представители в настоящето българско Народно събрание), според която злоупотребите с европейските фондове са знак за края на управляващата коалиция, предизборната кампания ще следи отблизо случващото се с фондовете и начина им на управление през цялото първо тримесечие на 2009 г. Разбира се, Кафе Бабел София ще Ви информира за всяка новост.

Превод: Марта Иванова