Кафе Бабел София

Източни погледи върху Западните Балкани

Babel Sofia — Wed, 25 May 2011 19:38:00 +0200

Пълноправен член на ЕС след последната присъединителна вълна, България представя един по-скоро двустранен поглед относно присъединяването на нейните съседи от Западните Балкани.

Oт една страна правителството официално подкрепя европейската им интеграция, основавайки се на Солунския дневен ред, докато от друга слабият обществен интерес към тези въпроси предполага неразбирането на проблематиката за присъединяване и допълнителното разширяване на ЕС.

Кафе Бабел София, в партньорство с Балкански Куриер, ви канят на организирания граждански дебат по следните въпроси: Каква е стратегията на българската дипломация? Какво е общественото мнение относно разширяването на ЕС? Какви са основните направления на българската външна политика? След опитите на Франция и Италия да развалят Шенгенския договор в следствие на засилената имиграция от Тунис и преди срещата на вътрешните министри в Люксембург (9-10 юни), каква е позицията ни относно предложението на Европейската Комисия да въведе наново визов режим за страните от Западните Балкани? Доколко правните реформи са от значение (преглед на ситуацията в Косово)?

Програма: 11.00: Откриване от екипа на Кафе Бабел София

11.05: Представяне на дебата и на участниците от Антоний Гълъбов, модератор

11.15: Кръгла маса:

- Стратегията на българската дипломация към Западните Балкани Емилия Кралева, Началник отдел Дирекция „Политически въпроси”, Министерството на външните работи

- Залозите за присъединяването на Западните Балкани към ЕС : обзор на ситуацията Жан-Арно Деренс, Директор Балкански Куриер

- Преглед на правните реформи в Косово : къде се намираме? Драгомир Йорданов, Директор Националния Институт на Правосъдието, работил две години като наказателен съдия в Окръжен съд в Косово за Мисия на Европейския съюз за върховенство на закона в. Косово ЕУЛЕКС-Косово

- Въвеждането наново на визов режим за Западните Балкани : връщане назад от страна на Европейската Комисия? Франческо Мартино, Журналист и балкански експерт към Osservatorio Balcani e Caucaso, основен италиански сайт за новини и изследователски център за социалните и политическите изменения в Югоизточна Европа, Турция и Кавказкия регион

- Общественото мнение към присъединяването на Западните Балкани в ЕС Антоний Гълъбов, Директор, Департамент Политически науки, Нов български университет Социолог; Експерт на Асоциация „Прозрачност без граници”, национален офис на Transparency International; Заместник-председател на Научния комитет на Асоциация EUROPA

12.15 – 13.00: Дебат с публиката

Проектът е финансиран от Европейската комисия

„Съюз за иновации“ или как идеите се превръщат в работни места, екологосъобразен растеж и социален напредък в Европа

Babel Sofia — Wed, 06 Oct 2010 14:32:00 +0200

Представената днес инициатива „Съюз за иновации“ на Европейската комисия прокарва стратегически подход към иновациите, ползващ се с подкрепа на най-високо политическо ниво.

Тази инициатива ще насочи усилията на Европа и сътрудничеството с трети държави към търсенето на отговор на такива предизвикателства като изменението на климата, енергийната сигурност, продоволственото осигуряване, здравеопазването и застаряването на населението. Тя предвижда намесата на публичния сектор да се използва, за да се насърчи развитието на частния сектор и за да се отстранят пречките, които възпират достъпа на идеи до пазара. Тук се включват липсата на финансови средства, разпокъсаността на системите и пазарите за изследователска дейност, недостатъчното използване на обществени поръчки за целите на иновациите и бавното въвеждане на стандарти. Инициативата „Съюз за иновации“ е водеща в стратегията „Европа 2020“.

Комисар Мойра Гейгън-Куин, чийто ресор обхваща изследователската дейност, иновациите и науката, и заместник-председателят на Комисията Антонио Таяни, отговарящ за въпросите на промишлеността и предприемачеството, заявиха: „При отърсването ни от кризата и притиснати от безпощадна световна конкуренция ние сме изправени пред нетърпяща отлагане ситуация в областта на иновациите. Ако не преобразим Европа в съюз за иновации, икономиките ни ще залинеят, а идеите и дарбите ни ще бъдат нахалос. Иновациите са разковничето за постигането на устойчив растеж и по-справедливи и по-екологични общества. Единственият начин за създаването на устойчиви и добре платени работни места, които да издържат на натиска на глобализацията, е радикалната промяна на резултатите на Европа в областта на иновациите.“

Ново изследване1 показва, че постигането на целта от стратегията „Европа 2020“ за увеличаване на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност на 3 процента от БВП може да създаде 3,7 милиона работни места и да увеличи годишния БВП с близо 795 милиарда EUR до 2025 г. Ще са необходими един милион допълнителни изследователски кадри.

Десет ключови елемента в Съюза за иновации

Европейските партньорства за иновации ще привлекат заинтересованите страни (европейски, национални и регионални, публични и частни) към ясно очертани цели в различни области, които съчетават справянето с обществените предизвикателства и потенциала на Европа да се превърне в световен лидер. Партньорствата ще насърчат научноизследователската и развойната дейност, ще координират инвестициите, ще ускорят приемането на стандарти и ще мобилизират търсенето. За да привлече финансиране от страна на заинтересованите страни, Комисията ще предостави „първоначален капитал“ за стартирането на първите партньорства. В началото на 2011 г. ще бъде даден старт на пилотно Партньорство за активно остаряване в добро здраве, с което ще се цели удължаването (с две години до 2020 г.) на периода от живота ни, през който се радваме на добро здраве. Ще последват и други партньорства в сферата на енергетиката, „интелигентните градове” и мобилността, рационалното използване на водата, неенергийните суровини, устойчивото и производително селско стопанство.

Комисията подготви „Индекс на Съюза за иновации“ с 25 индикатора и контролен списък с характеристики на успешните иновативни системи. Ще бъде разработен нов индикатор относно дела в икономиката на иновативните предприятия с бърз растеж. Комисията ще подкрепи създаването на независима система за класиране на университетите.

Комисията ще предприеме мерки за подобряване на достъпа до финансови средства. Тя ще предложи режим за трансграничен рисков капитал, ще работи с Европейската инвестиционна банка за подобряване на дейността на схеми на ЕС като Инструмента за финансиране с поделяне на риска и ще възложи на уважавана личност да укрепи трансграничното сътрудничество между иновативни предприятия и инвеститори.

Развитието на съществуващите инициативи в областта на изследователската дейност ще бъде ускорено. Комисията ще предложи мерки за довършването до 2014 г. на европейското изследователско пространство ― изискване по силата на Договора от Лисабон. Това ще означава по-голяма съгласуваност между европейската и националните политики в областта на изследователската дейност, намаляване на бюрокрацията и премахване на пречките пред мобилността на изследователските кадри, като непрехвърляемостта на пенсионните права. Това ще означава също и максимално неограничен достъп до резултатите от финансирана с публични средства изследователска дейност. 8-ата Рамкова програма на Европейския съюз ще бъде планирана в подкрепа на стратегията „Европа 2020“. Европейският съвет по научни изследвания и Европейският институт за иновации и технологии ще продължават да бъдат развивани. Чрез Съвместния изследователски център Комисията ще осигури по-солидното присъствие на науката при разработването на политики.

През 2011 г. Комисията ще учреди европейски ръководен съвет в областта на проектирането (European Design Leadership Board) и европейски знак за качество в областта на проектирането (European Design Excellence Label).

През 2011 г. Комисията ще даде началото на обширна програма за изследователска дейност в областта на публичния сектор и социалните иновации и на пилотен вариант на европейски индекс за иновации в публичния сектор. Тя ще стартира и европейска пилотна инициатива за социални иновации, която ще предоставя експертни познания на работещите в сферата на социалните иновации, и ще предложи социалните иновации да бъдат основна тема в бъдещите програми на Европейския социален фонд. Комисията ще се консултира със социалните партньори относно разгръщането на икономиката, основана на иновации, на всички равнища на трудова заетост.

Комисията предлага правителствата да предвидят специални бюджети за възлагането на обществени поръчки за иновативни продукти и услуги. Това ще създаде пазар на обществени поръчки на стойност поне 10 милиарда EUR на година за иновации, внасящи подобрения в обществените услуги. Комисията ще предоставя съвети относно съвместни обществени поръчки, при които възлагащите органи са от различни държави-членки.

За да се улесни съвместната работа и за да се насърчат иновациите, в началото на 2011 г. Комисията ще направи законодателно предложение за ускореното и съобразено с реалностите изработване на стандарти.

Правната уредба на интелектуалната собственост в Европа трябва да се осъвремени. Постигането на споразумение относно патент на ЕС ще спести на бизнеса 250 милиона EUR на година. През 2011 г. Комисията ще направи предложения за основан на знанието европейски пазар за патентите и лицензите.

Рамките за структурно финансиране и отпускане на държавни помощи ще бъдат преразгледани с оглед на насърчаването на иновациите. Комисията ще окаже съдействие на държавите-членки за по-пълното оползотворяване на 86-те милиона EUR от структурните фондове, програмирани за изследователска дейност и иновации в периода 2007—2013 г. Тя ще предложи рамка за структурните фондове за периода след 2013 г., която ще бъде в по-голяма степен насочена към иновациите. През 2011 г. тя ще преразгледа рамката за отпускане на държавни помощи.

Инициативата „Съюз за иновации“ ще бъде обсъдена на заседанието на Съвета на 12 октомври (в състав „Конкурентоспособност“) и на Европейския съвет през декември. Напредъкът по нея ще бъде наблюдаван в рамките на управлението на стратегията „Европа 2020“. Състоянието на инициативата „Съюз за иновации“ ще бъде обсъждано на ежегоден конвент за иновациите.

За повече информация, вижте:

MEMO/10/473

http://ec.europa.eu/innovation-union

http://www.facebook.com/innovation.union

http://twitter.com/innovationunion

http://blogs.ec.europa.eu/innovationunlimited/

Пледоария за евроскептицизма

Babel Sofia — Fri, 27 Aug 2010 10:01:00 +0200

Съмнението в готовите истини не е враг на обединена Европа, а един от стълбовете на нашата цивилизация.

Преди 20 години чух история: хем забавна, хем многозначителна. През 60-те софийските „копелета”, хъшлаците от павирания център със софиоцентрично самочувствие и интелектуални изкушения, богоговеели пред Хемингуей. Завиждали му за „безкрайния празник” в Париж, за репортерските му авантюри в републиканска Испания, за преживелиците му като шофьор на линейка на италианския фронт през Първата световна. Разбира се, „копелетата” били заложници на комунизма и не се надявали да изкачат Килиманджаро, нито да ловят риба-марлин в океана. Хрумнало им обаче да премерят алкохолен ръст с мачото, прочут със своите N броя дайкирита дневно. При това с двойна доза ром – оттам и името Папа Добле. Събрали се в един апартамент, заредени с бутилки, сокове и захар и забъркали коктейлите...Криво-ляво свестили се на другия ден по обяд. „Шампионите” били обърнали едва по няколко питиета, докато мъжагата Ърнест гаврътвал повече от десет дневно. Махмурлукът на „копелетата” преминал в комплекси. Едва през 70-те научили, че „едно малко” там било 28гр., а у нас цели 50.

Случката чудесно илюстрира интелектуалната нагласа на българина от ранния преход спрямо Запада, онова блажено Отвъд, от което бяха изолирани цели две поколения. Нагласа, която отсетне се фокусира върху Европа, в частност ЕС, като наше приемно семейство. На тази почва избуя и новата еврофилска политкоректност с разните евростандарти, еврохоризонти, еврожаргон и еврокариери. Уви, верни на традиционната за България историческа несвоевременност, запяхме „Одата на радостта”, баш когато Европа взе да я фалшиви. Появиха се националистите на Льо Пен и Хайдер. Срещу евродиктата възстанаха шумните движения на ловците и риболовците. Селските стопани пуснаха стада пред Елисейския дворец. В Полша на власт дойдоха братята Качински. Европа се уплаши от „полския водопроводчик”. Чешкият президент Клаус стана интелектуалното лице на опозицията срещу Брюксел.

През 2003г. се озовах на коктейл в дома на Жан-Мари Льо Пен: еврофоб, популист и заклет враг на „еврофедерастите”. Месеци по-късно наблюдавах учредяването на ДСБ, еврофилската българска десница. Куриозното бе, че аудиториите на двете събития бяха почти идентични: къносани дами със семейни бижута, елегантно облекло и старателен грим. Омешани с лумпен-жестикулатори от по-низши съсловия. Нашенците копнееха по загубения си рай, а французите се страхуваха да не загубят рая си. Тъй или иначе евроскептицизмът в онези години бе натикан в интелектуалното гето, а у нас и до днес го римуват с комунизъм, национализъм и прочее.

По ирония на съдбата обаче преди дни евролюбието се пропука на най-лично място, в Париж, с решението на президента Саркози да експулсира известен брой румънски и български роми. Френската толерантност и респект към принципите на ЕС, оказва се, има граници и постави в небрано лозе нашите евролюбци без граници. Дотолкова ги потресе, че не чухме официална реакция. От министър Младенов остана спомен за добър костюм и елегантни очила, самият той отиде на море. Правителство ни остана в плен на криворазбраната си лоялност към Европа, докато Франция, страна-основател на ЕС, изневери на принципите на съюза.

В отсъствие на събеседник френските власти и медиите завързаха диалог с колегата Светослав Терзиев от в-к „Сега”, който точно формулира българският интерес в случая: проблемът с интеграцията на ромите е европейски и трябва да се търсят решения на нивото на ЕС.

Мнозина българи зад граница се изненадват от местните, твърде мургави представи за народа ни. С тях живеят жителите на Милано, Мадрид и сума малки френски градове. Случаят с експулсираните роми извади наяве една очевидност. Французите не успяват да свикнат с мисълта, че ние, българи, румънци и местни малцинства сме европейци като тях, тъй както самите ние трудно приемаме мисълта, че ромите са пълноправни българи. Политиците умело използват инстинктивното разграничение на гражданите. 48 процента от французите одобряват решението на Саркози. Очевидно Европа днес със закъснение осмисля принципите, които патетично прогласява като готови истини. От тях се отмятат правителствата, какво остава за гражданите.

Скептицизмът, казваше един писател, се ражда, когато някой седне в църква между полицай и монахиня, а по някое време с изумление констатира, че му е изчезнал портфейла. В благопристойната европейска общност това се случи на мнозина и всички взеха да се озъртат. Европа поиска сметка от Гърция, гърците обвиниха правителството си, французите подгониха циганите, в Унгария кабинетът реши на постегне разпасалите се банки, в Испания подканят имигрантите да се приберат по живо по здраво кой откъдето. Там безработицата се колебае около 20 процента. Това обаче са все закъснели, объркани реакции на кризи, породени тъкмо от ураджийски решения от последните години.

Здравословният скептицизъм предхожда грешките, той е камъче в обувката на онзи, който лековерно крачи към светлото бъдеще. Време е да излезе от гетото, където бе натикан през последните десетилетия и да получи политическа реабилитация. В никакъв случай не бива да бъде харизван на популизма, което лекомислено правим от години.

ЕС е мегаструктура със собствени интереси, на чийто напор трудно устояват дори големите страни-членки. Могъщият механизъм създава сигурност и просперитет, но притежава и огромен вредоносен потенциал. Да си припомним централизирания лобинг на ЕК в полза на някои ГМО-култури, рефинансирането на харчливата Гърция. Да споменем и най-деликатната тема: прибързаното приемане на България и Румъния в съюза, което към днешна дата си остава проблем за всички. Разбира се, отсега виждам изцъклените очи на ураджиите и стандартния набор обвинения, но те не бива да ни притесняват.

Скептицизмът не е враг на Европа, а един от стълбовете на цивилизацията ни: от Пирон, през Декарт и Монтен до Унамуно и Жид. Позабравеният днес Жид, който ни съветваше да вярваме на онзи, който търси истината, но да се съмняваме във всеки, който я открива. По онова време, в началото на XX век, европейците също пътували без визи, а Брюксел бил приятен град някъде между Париж, Амстердам и Лондон.

Иво Христов

Снимкa: Respect the pigeons © Elia

Концесиониране на публични услуги: Случаят с ЕРП-тата

Babel Sofia — Fri, 20 Aug 2010 19:41:00 +0200

Либерализацията на енергийния пазар в България представлява основен залог за развитието и моденизирането на родната енергетика.__

Към момента лицензи за преносна дейност на прозведено електричество са раздадени на три електроразпределителни предприятия - ЧЕЗ (Чехия, обслужва Севрозападна България), E.ON (Германия - севереизточната част на страната) и EBН (австрийци, южна България), които придобиват статут на снабдители, последни във веригата "производител - преносител - снабдител". Реално погледнато този процес на "отваряне" на пазара, раздържавяване и концесиониране на публични услуги, макар и вече започнал, е все още в началния си стадий. Още повече, че ако на документи пазарът на електроенергия се води "свободен", то в действителност нещата стоят доста по-различно. В момента тези три чуждестранни предприятия са в позицията на монополисти в търговията с електроенергия по отношение на така наречената "последна фаза", или доставка. Държавата в лицето на предходното правителство на тройната коалиция и сегашното правителство на ГЕРБ все още няма нито ресурс, нито политическа воля да направи нужната реформа на сектора, позволявайки на различни икономически агенти да се конкурират за предоставянето на тази услуга на пазара на електроенергия. Впрочем пълната либерализацията на сектора е обект на европейските директиви за либерализацията и децентрализацията на енергийния пазар в рамките на ЕС. Неспазването на тази директива предизвика стартирането на наказателна процедура срещу страната ни, последствията от която ще имат както имиджово, така и чисто финансово измерение.

И така, това кратко изследване си поставя за цел да анализира резултатите от процеса на концесиониране на услугите, които по характера си имат висока степен на публична значимост; да се направи очерк и да се даде оценка за последствията от делегирането на тези услуги на "частни икономически субекти", както и в последна сметка да щрихира основните проблеми и залози, пред които е изправен секторът, и в частност - ЕРП-та в качеството им на инвеститор.

Емпиричният опит, почерпен през вековете на проби и грешки и почиващ върху разумната икономическа логика, недвусмислено е доказал следното: частният сектор, тоест свободният икономически актьор, е несравнимо по-успешен в своите финансови начинания от, да речем, държавата като такъв. Това е така поради ред фактори, от които обаче като че ли основен е произходът на средствата, посредством които се осъществяват финансовите операции. Ако частникът борави със собствени финансови средства и капитал, то от друга страна администрацията, чиновниците и въобще публичният сектор го правят с парите, събрани от данъчните приходи от гражданите.

Логично е личният ангажимент и предприемаческата отговорност на частника да бъдат в пъти по-високи на тези на управляващия чужди средства държавен чиновник. Чисто и просто, ако не успее в начинанието си, частникът губи всичко - ето защо той има многократно по-силна лична мотивация да произвежда и продава стоката или услугата си при много по-ниски производствени разходи, с по-високо качество и количество, съобразно с реалните пазарни нужди. От висотата на качеството, което предлага, зависят неговата конкурентоспособност и печалба, сиреч пазарния дял на фирмата му и оцеляването й.

Правим тази кратка забележка само по една причина: да осветлим положението, в което се намират електропреносните предприятия у нас. Практически те са инвеститори, целящи, разбира се, да печелят. От това неминуемо би спечелила както цялата реална българска икономика, така и конкретният сектор: по-високите печалби означават по-значителни инвестиции, закупуване и подобряване на използваните технологии, по-малко загуби по електропреносната мрежа, по-висока ефективност, по-висока производителност на труда, а като резултат - повишаване на стандарта на живот на българските граждани.

Дълбоката логика на демокрацията е всъщност да поощрява и улеснява целия този процес. Всеки опит за държавна намеса в икономиката и пазарните принципи има за резултат изкривяване на пазара и представлява неизлечим удар по, така да се каже, икономическите стимули на субектите, претворени впоследствие в техните действия.

Казаното по-горе има пряко отношение към темата на изследването - концесионирането на публични услуги в случая с електроразпределителните предприятия (ЕРП-та).

От идването на ЕРП-тата у нас, спокойно може да с твърди, че услугата електроснабдяване се е подобрила чуствително. И дума на може да става за сравение със състоянието на сектора отпреди това - тежка бюрократизация, мъчителни и разходоемки режими на тока (въпреки функционирането на 4-те реактора на АЕЦ "Козлодуй"), загуба на огромно количество енергия по електропреносното трасе - плод на тоталната липса на инвестиции в енергийната инфраструктура, както и (не на последно място) неконтролируеми публични харчове, свързани с опасността от развитие на корупционен натиск и избуяване на неразгадаеми корупционни схеми.

Макар и значително подобрен в сравнение с преди обаче, енергийният пазар у нас е в своя "ранен палеолит". Защо?

Както вече стана дума, тъй като пазарът далеч не е либерализиран, се налага държавата посредством своя енергиен регулатор - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) - да се намесва в процеса на ценообразуване, предотвратявайки евентуалното неправомерно вдигане на цените от участниците по веригата, образуващи своеобразни монополи.

Презумпцията наистина не звучи зле, ако обаче реалната функция на регулатора не бе да вреди и подкопава естественото развитие на енергийният сектор, подпомагайки едни икономически актьори за сметка на други.

Нека разгледаме в детайли какво точно се има предвид.

През последния месец на прицел на правителството и на цялото обществено мнение бяха изложени трите ЕРП-та. Те бяха наречени от премиера "мошеници" и "измамници", и понесоха обвинения в данъчни и финансови злоупотреби, касаещи изнасянето на фирмени услуги към други фирми - така наречено "аутсортсване", и какво ли още не. В публичното пространство беше лансирано още, че електроразпределителната мрежа ще бъде национализирана, както и че "ако тези не стават (ЕРП-тата), ще ги сменим" (Бойко Борисов). Вероятно това има страхотен ПР-ефект, но е меко казано контрапродуктивно. Целта е ясна: да се легитимира пред обществото онова, което ще се извърши, а именно: държавния рекет, който правителството ще наложи на инвеститорите, посредством ДКЕВР.

Практически държавата фиксира цената на тока под нейната пазарна стойност, което означава, че всеки търговец, целящ да спечели и от този бизнес, не само, че няма да го направи, а напротив - ще бъде принуден да работи на загуба, примирявайки се с факта, че стойността на разходите по закупуване на продукта (в случая електроенергия) ще му струва по-скъпо от стойността на приходите, които би спечелил при препродажбата. С други думи: ако не е достатъчно мощен икономически - просто ще фалира. За да стане още по-ясно ще задълбаем още малко.

Оказва се, че ДКЕВР, която на 1 юли 2010 г., трябваше да определи цените на електроенергията до 30 юни 2011 г., на практика позволява повишението на цените по цялата верига (включително на производителите на електричество - АЕЦ-и, ТЕЦ-ове,- държавните Национална електрическа компания (НЕК) и Електроенергиен системен оператор (ЕСО)), с изключение на опашката - ЕРП-тата. Излиза, че на всички държавни предприятия, които предхождат частните по веригата, увеличения на признатите разходи са позволени, като за да не се отрази това на крайния потребител и бита, фактичеки се орязва грубо цената само накрая - при ЕРП-тата. Това естествено крие в себе си сериозната опасност за частните предприятия, които единствени от цялата система в условията на еднаква регулаторна рамка, са успели да реализират печалба. Тя при това положение е изхабена и съответно ЕРП-тата се оказват на загуба. Тяхната печалба ще бъде изразходвана, за да се покрият разходите на неефективните държавни предприятия, които открай време са непрозрачни и работят на загуба. НЕК например, чиято функция е да изкупува ток от прозводителите, да го "миксира" и после да продава на ЕРП-тата, правеше възможно по време на тройната коалиция цената на тока да се държи изкуствено ниска, осигурявайки на управляващите пълен медийно-обществен комфорт, като компенсираше загубите на вътрешния регулиран пазар, продавайки на печалба от нерегулирания международен. Когато обаче цените на тока се сринаха вследствие на финансовата криза, подобни операции станаха невъзможни. Предприятието натрупа дългове и заради налетите стотици милиони евро в "черните дупки" - АЕЦ "Белене" и хидровъзел "Цанков камък". Загубите са големи, а все отнякъде трябва да се покрият. И така, стигна се до ситуация, че на НЕК бяха признати разходи с увеличение 7% над предвиденото, а на ЕСО с цели 40%. Иначе казано, макар да се търси оптимизация на разходите, както е в случая с ЕРП-тата, за другите по верига се получава точно обратното.

Оскъпяването на суровините, по-високата тарифа за пренос, ценовата добавка за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), всичко това се пресмята за едните (държавните), като обаче не се приспада и за другите (частните), с довода, че "те са реализирали печалби", тоест наказани са, че са успешни, като им се препоръчва да не протестират, а да си мълчат, защото може да стане страшно. В цифри: до ЕРП-тата се натрупва увеличение в рамките на 5%, което обаче им е забранено те да отразят в своите финални цени.

Но да разгледаме едно по едно обвиненията.

Аутсортсването на услуги - за жалост слабото ниво на икономическа и финансова подготовка в нашето общество позволи с този сложен термин да бъде грубо злупотребено, като едва ли не той беше представен на обществеността като: "начина за грабеж". А всъщност за какво иде реч: това е начин да се спестят пари, които иначе биха представлявали голям и ненужен преразход на средства. Вместо за всеки клон или подразделение да се назначават личен състав и щат за услуги като счетоводство, поддръжка на офиси и др., те се купуват за много по-малко пари от трета фирма, която се е специализирала само за този вид услуга, предоставяйки я на много по-приемлива цена.

Самата практика на аутсортсване е одобрена през 2004 г. от ДКЕВР и досега регулаторът не е демонстрирал никакви претенции. На практика излиза, че целият скандал, на който ставаме свидетели, е изфабрикуван, тъй като публично се осъжда нещо, което нормативно е било разрешено. Но най-лютивият прах в очите се хвърля с твърдението, че това оскъпявало цената на тока. Твърдението е невярно, като се има предвид, че от дружествата изрично твърдят, че подобен разход така или иначе никога не е бил отчитан при ценообразуването на тока от страна регулатора.

Обвинениета в това, че ЕРП-тата не са изпълнили инвестиционните си програми също не издържа на сериозен анализ. Как тогава щяха да генерират печалби, от които да се съберат парите за квази-субсидиите на държавните НЕК, ЕСО, Марица Изток 2?

Освен че е несправедлива, цялата тази история изглежда и доста дискриминационна. В действителност подобен подход е дори подсъден. След като регулаторът не призна заложените технологични разходи на електроразпределните предприятията и ги смали от 18% на 15%, възникна реалната опасност последните да обжалват своите интереси по законов път. При положение, че определянето на тези разходи вече се е случило преди две години, а финансова рамка за всички участници е 5 г., да се изменят условията по средата на срока на сключения догвор е неразумно и крие своите негативни последствия за нарушаващите договора.

Когато някой е заставен да купува нещо на една цена и да го продава на по-ниска, то той е или целенасочено воден към фалит, или пък целта е просто да му се попречи, да бъде отказан. За сведение: италианската "Енел", която имаше дялово участие в "Марица Изток 3" вече търси купувач, на който да продаде бизнеса си.

Административните, лицензионите, регулационните режими - въобще всички видове пречки пред бизнеса, за страна, в която единственият начин да се натрупа свеж капитал за реализацията на проекти, е чуждата инвестиция, са нещо фатално.

Освен че бяха изпратени маскирани агенти на ДАНС в офисите на ЕBН, освен че бяха назначени регулативен одит, данъчна инспекция и прочие, и прочие, накрая се оказа, че обвинените дружества дори не са получили копие от одита със съответните констатации, а някои от тях вече обякаляха медиите. У някои анализатори остават основателни съмения за преднамерена атака срещу ЕРП-тата. Цялата сага стана повод не един и двама европейски министри да се изкажат за тази откровено протекционистка - ако не и лява! - политика на вмешателство. Някои дори я сравниха с подхода на Путин към чуждите инвеститори. Въпрос на интерпретация.

За финал може би е уместно да направим следното разсъждение: прерогативите на държавата следва да бъдат ясно разписани и да не превишават санитария минимум от правоохраняване, правораздаване, отбрана. Намесата на държавата в икономиката, твърде тежката и необоснована регулация, несправедливото и дискриминационно отношение към инвеститорите могат да имат изключитлено негативен ефект както върху икономиката, така и върху образа на съответната страна пред световната общност. Такъв един негативен образ се отразява пряко върху обема на външната търговия, обема на външните преки инвестиции, като по този начин се намаляват възможностите на гражданите на съответната страна да постигнат един по-висок стандарт на живот, подобрявайки условията си за правене на бизнес..

Кузман Илиев

Да бъдеш или да бъдеш в Берлин: беден, но (творчески) богат

Babel Sofia — Wed, 07 Jul 2010 08:59:00 +0200

Парите и кризата не са на дневен ред за берлинчани, които могат да се съсредоточат върху различни неща, като изкуството. "Да бъдеш беден не е готино, но е ОК”, ще чуеш на улицата. Всичко това звучи доста обещаващо за човек от България. В официално най-бедната страна в ЕС, липсата на пари не може да бъде възприемана позитивно, за разлика от евтиния блясък.

Отношенията в немската столица не се базират на парите. „Най-често използваната валута тук е свободния дух”, твърди Уве Гьосел, който всяка година събира млади театрали от 25 страни, по време на фестивала Theatertreffen. В бивша фабрика, на улица Uferstrasse в Западен Берлин, където сега се намират репетиционните зали на Uferstudios, Уве обяснява откъде извира специфичната непринуденост в атмосферата на града. "Трудно е да се намери роден тук берлинчанин" казва той, самият – пришълец в столицата.

„Градът е гостоприемен за търсещите хора – откачалки, артисти, хомосексуални, студенти, писатели, музиканти. Има място за всеки. Важното е да намериш общността, в която ще се чувстваш най-добре и оттам нататък ще имаш всички условия да развиваш идеите си.” Новите берлинчани губят връзка с родните си места и се превръщат в особени пътешественици. „Берлин е място на надеждата”, казва Уве.

Берлин: естетическа бедност

Далеч не всеки успява тук и в крайна сметка някои хора си тръгват. Emil Doesn’t Drive е от тези, на които им е провървяло по техен си, берлински начин. Преди близо седем години диджеят напуска родната България, „заради Берлин и музиката”. Срещата ни е в кафене срещу Alexanderplatz, където денем, два пъти седмично, работи като барман. Големите му прозорци ни карат да се чувстваме като в аквариум, където защитени от шума наоколо, спокойно наблюдаваме телевизионната кула. „Успял диджей” е подходящ етикет за Емил Ангелов, защото графикът му е пълен. Но той не носи етикети на дрехите си, още по-малко в съзнанието си. „Моето лично усещане е, че колкото по-малко притежава човек, толкова по-нормален и естествен е.”, казва той от удобния си стол-полукълбо, в стил 80-те. И всичко това се свързва чудесно с фона на диско музиката.

Емил е част от берлинския ундърграунд, който обитава квартали като Kreuzberg и Neukölln. „Когато дойдох тук, заживях в най-бедния квартал, където смесицата от хора е голяма. С годините започнах да се чувствам на мястото си там – обличам се trashy и не се замислям как изглеждам.” Хората като него живеят в собствен свят, без телевизия, от парти на парти, от клуб на клуб, от изложба на изложба. Какво се случва по света е без значение. Занимават се с изкуство, учат и най-вече – ценят свободата си. Повечето от тях са безработни, но това е техният избор. „Издържат се със социални помощи, но не, защото е криза и няма работа.”, казва ми Емил. Според него артистите живеят винаги на ръба и това ги кара да бъдат креативни.

Социалистическа ирония

Берлин е град, където можеш да си го позволиш, както в икономически, така и в социален аспект. Неговата бедност е естетична и иронична: колкото по-евтино е толкова по-хубаво е. Социалистическите спомени са част от тази ирония. Техните останки са навсякъде, като например изоставените обществени сгради. В тях сега живеят и работят множество артисти, превръщайки ги в импровизирани арт центрове. Такъв е и Taсheles. Бившият универсален магазин на улица Oranienstrasse в Берлин е обитаван от произведения на изкуството и е вече известна дестинация за туристите. Те отнасят със себе си най-вече снимки и по-рядко – по нещо, направено от артистите. А стилни касички от стари газови бутилки напомнят, че изкуството може да бъде подкрепено с по едно-две евро.

Youtube Video: The nun in Berlin

„Първото, за което ще те попитат тук е какви са идеите ти, а не колко пари имаш”, каза Мартин Янковски в кафене WOHNZIMMER близо до Prenzlauer Berg. Той знае, че е по-беден от средностатистическия жител на Бавария, без това да го притеснява. Източногерманският писател живее в Берлин от петнадесет години насам и винаги се е справял. „Разходите за живот са ниски (1 000 евро на месец), а духовността е голяма”, казва той. Янковски е участвал в демонстрациите, довели до падането на Берлинската стена. Две десетилетия по-късно, той обяснява, че берлинчани не обръщат внимание на кризата, защото са привикнали към икономическия преход, който последва обединението на Германия. По време на комунизма Мартин пишел текстове и ги изпълнявал като песни. Това било по-безопасният начин да изрази несъгласието си с режима. "Знам какво означава истинската бедност.”, завършва той. „Пътувал съм много в социалистическия блок. Човек не би могъл да бъде ексцентричен на място като Мюнхен например. Тамошните хора осъждат това."

Толерантност втора употреба

Ева Гайг усеща тава социално напрежение в Мюнхен. То обаче липсва в Берлин, отличава го от останалата Германия и кара австрийската актриса да остане там. "Берлинчани са толерантни," споделя тя, в евтино заведение за бързо хранене, близо до Prenzlauer Berg и до театъра, в който репетира. "Хората тук не се фокусират върху видимото." Това отношение се забелязва в небрежната берлинска мода, която рециклира стоки втора употреба. Има го и в интериора на кафенетата, сглобени от подръчни мебели, стари плакати и дантелени покривки от нечия отминала младост.

Бедността е елемент от този град, но е, също така, въпрос на пропорции. Берлин е богат в сравнение с българската столица София, където художникът с немско-български произход Марио Герхард Лишевски прекарва голяма част от детството си. „Можеш да си представиш Берлин като една живописна композиция, в която всеки цвят е в зависимост от другите. Тук уж всичко изглежда много шарено, но нюансите се поддържат в строга гама”, каза той в Café Tasso – уютно кътче, в близост до Frankfurter Allee и на пресечка от мястото, където е роден. Гигантските, излющени сгради в тази източна част на града определено носят дъха на миналото. Марио потвърждава, че берлинчаните се концентрират върху вътрешното, духовно богатство. Заради това, когато самият кмет определи Берлин като “Poor, but sexy!”, думите му се превърнаха в слоган на града. Но това е още едно клише, което рано или късно ще бъде разрушено. В крайна сметка добрият вкус превръща берлинската бедност в ценно преживяване.

Специални благодарности на Розалина Ласкова, Вера Траянова и Серджо Маркс от екипа на cafebabel.com в Берлин. Text for the photo: Tacheles 2007 г. | В момента е застрашен от затваряне

Images (in chronological order): main homepage ©Camelia Ivanova; Emil Angelov ©myspace.com/emlilime; Tacheles squat ©Camelia Ivanova; Martin Jankowski in 2008 ©AndreKarwathAka; Eva Gaigg by ©Mike Gaigg/ evagaigg.com

Quotes: “Важното е да намериш общността, в която ще се чувстваш най-добре.”

Камелия Иванова

Read the original article here

Липсващото звено в дебата за управлението на еврозоната

Vihar Georgiev — Thu, 27 May 2010 11:00:00 +0200

За мен е очевидно, че дебатът е триъгълен – между Комисията, Европейския съвет и ЕЦБ, изключвайки един играч. Това е Европейският парламент.

Председателят на Европейския съвет, Херман ван Ромпуй, предлага „кризисен кабинет”. Според него „няма достатъчна йерархия или органични връзки между основните играчи и основните институции”. Идеята е в „кризисния кабинет” да се включат председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозо, председателят на Европейската централна банка, Жан-Клод Трише и самия г-н ван Ромпуй.

В същото време председателят на Европейската комисия нарече плановете на Германия за подобряване на икономическото управление на еврозоната „наивни”. Той смята, че не са възможни изменения на учредителните договори в момента.

Донякъде това е разбираемо. По-нататъшната интеграция на икономическите политики ще засегне държавния суверенитет. Ето защо е необходима твърда подкрепа в държавите членки за по-нататъшни реформи.

Но, както се видя, слабите гаранции в Пакта за стабилност и растеж, договорени от държавите членки, не проработиха. Всякакъв механизъм за координация, който не включва изменение на учредителните договори, вероятно ще го последва. Можем да видим това в концептуалните спорове между Германия и Франция през годините и дори днес.

Наистина, ЕП проведе дебат за координацията на икономическите политики миналата седмица. Но повлия ли този дебат на ЕС? Достигна ли до европейските граждани? Не съм сигурен.

Тъмният сценарий е политическо разединение вместо конвергенция. Това може би вече се случва, имайки предвид някои едностранни действия на Германия. Но това не би трябвало да ни изненадва – правителствата пресмятат своя тактически интерес, залагайки срещу останалите участници в паричния съюз. Всъщност, историята е пълна с примери за разпадане на парични съюзи поради политически разногласия.

Европейските лидери изглежда вярват, че могат да „поправят” еврозоната на междуправителствено ниво с подкрепата на ЕЦБ, и по възможност без изменения на учредителните договори. Би било чудесно, но е невъзможно.

Ето защо би било много, много по-добре ако Европейският парламент имаше по-силен глас в дебата. В момента ЕП е единствената институция, която може да предостави открит форум за дискусия по разнопосочните политически идеи за реформа.

Малко по-грубо казано – държавите членки могат да заобиколят обществената дискусия, но няма да излъжат пазарите.

Международен младежки форум

Babel Sofia — Thu, 27 May 2010 10:28:00 +0200

На 31 май 2010 г. от 13.00 ч., в аулата на Нов български университет, гр. София, ще се проведе Международен младежки форум във връзка с предстоящо формиране на Национален младежки съвет в България.

По време на форума ще бъде представен опитът на Франция в създаването и функционирането на успешна малдежка политика и Национален младежки съвет, както и добри европейски практики в тази сфера. Представители на Министерство на младежта - Франция, френския национален младежки съвет, Министерство на образованието, младежта и науката на Република България и експерти към Европейската комисия ще споделят изводите си за успешна младежка политика.

За участие са поканени представители на младежки организации. За повече информация и заявка за участие можете да получите на на ел.поща: youth.forum.31may@gmail.com, до 25 май 2010г.

Форумът е организиран с подкрепата на МОМН и финансовата подкрепа на Френския културен институт и Нов български университет.

От ТУК може да свалите Формата за регистрация.

От ТУК може да свалите ПОКАНАТА за събитието.

Форумът ще се проведе на: 31 май 2010г., 13.00ч. в Нов български университет, аула Адрес: Ул. Монтевидео 21

Екзистенциалната криза на еврото – къде сбъркахме?

Vihar Georgiev — Thu, 20 May 2010 11:08:00 +0200

Не съм икономист. Но предупрежденията срещу сегашния подход на ЕС спрямо кризата на еврозоната идват от твърде много места.

Правителството на Германия е начело на опитите да се ограничат колебанията в обменния курс на еврото. Първо, германският регулатор BaFin забрани едностранно необезпечените къси продажби на дългови инструменти на държави от еврозоната, без резултат. Второ, Ангела Меркел предложи цялостна реформа на Пакта за стабилност и растеж, с по строги правила и една определена цел – държавите членки да носят сериозна отговорност за стабилно управление на бюджетите си. Трето, Германия е домакин на международна конференция за регулацията на финансовите пазари в Берлин.

Дотук добре. Пазарите обаче не са впечатлени. Всъщност някои анализатори казват, че еврото може да падне под паритет с долара през 2011 г. Проблемът е, че спадът на еврото може да повлияе неблагоприятно на търсенето на държавни облигации в еврозоната точно през годината, когато държавният дълг ще нарасне чувствително.

Председателят на еврогрупата, Жан-Клод Юнкер казва, че не е спешно необходима намеса на валутните пазари.

Една част от проблема според професор Michel Aglietta е, че имаме проблем с платежоспособността на Гърция, а не проблем с ликвидността. Той казва, че програмата за икономии на Гърция е бомба със закъснител, която може да струва скъпо на Европейския съюз. Професорът призовава за незабавно преструктуриране на гръцкия дълг. Той също така казва, че еврозоната няма да оцелее без система за бюджетни трансфери между членовете си. Според него частният сектор не е способен да компенсира драконовските икономии в бюджетите на Португалия, Испания, Ирландия и Италия.

Jan Kregel и Rob Parenteau описват основните аспекти на състоянието на еврозоната, използвайки подхода на финансовия баланс на Wynne Godley. Те казват, че текущият опит за налагане на „бюджетна дисциплина” в периферните членове на еврозоната ще доведе до свиване на финансите, дефлация на приходите на частния сектор и увеличаващ се проблем с частния дълг. Те предупреждават също така, че условията на МВФ ще доведат до два вектора на заразяване в централните членове на еврозоната чрез намаляващ търговски излишък и увеличаване на загубите на банките.

Не съм икономист. Но предупрежденията срещу сегашния подход на ЕС спрямо кризата на еврозоната идват от твърде много места (за алтернативни идеи виж също Peter Bofinger и Stefan Ried, Avinash Persaud, и Paul De Grauwe). Въпросът е твърде сериозен, за да се решава набързо.

Dada Cultural Bar – новото арт пространство на София

Babel Sofia — Wed, 14 Apr 2010 08:53:00 +0200

Dada Cultural Bar приюти проекта на „Позор” „Големите имена в малките филми”. В три поредни четвъртъка /01 април, 08 април и 15 април/ в новото арт пространство на София, на ъгъла на улиците „Бенковски” и „Московска”, ще се прожектират късометражни филми на известни режисьори, сред които Вим Вендерс, Емир Кустурица, Джим Джармуш, Спайк Джоунзи, Марина Абрамович и Аки Каурисмаки. Изкуството витае навсякъде в Dada Cultural Bar, от оригиналните плакати, представящи изложби във виенските музеи „Албертина”, „Леополд” и MUMOK, които са подредени на тавана до виниловите плочи, осветени от ароматни свещи, под стъклените маси и старинния роял.

Дадаизмът е движение в изкуството, което се развива след Първата световна война. То се изявява в изящните изкуства, литературата, театъра и дизайна. Произходът на термина "Дада" е неясен. Смята се, че е избран в Цюрих през 1916 г. на сбирка на творци, желаещи да формират нов артистичен кръг. Те промушват френско-немски речник с нож, който попада на френската дума "dada", с която децата наричали дървено конче-играчка. Впоследствие дада се трансформира в сюрреализъм и в други форми на модернизма, и всъщност именно дада поставя началото на постмодернизма. Смята се, че стилове и течения в изкуството като авангард, поп-арт, флуксус и пънк са повлияни от дадаизма.

Dada Cultural Bar e на ъгъла на улиците „Бенковски” и „Московска”

Valia Ivanova

Истории за разширяването

Babel Sofia — Mon, 22 Feb 2010 12:15:00 +0100

Представете си шепа суха пръст. Сега съберете пръстите и дланта, стиснете шепата. Силно. Още по-силно. Опитайте се да превърнете сухата пръст в добре оформена топка от кал. Не можете, нали? Необходимо е вода и малко повече от обикновено желание. Така е и с „все по-тесния съюз между народите на Европа”(Преамбюл на Договора за функционирането на Европейския съюз), които след половинвековен живот разделени е трудно да се превърнат магически в хомогенна маса. Трябва усилие, постоянство и съзнателни действия.

Разкажи ми история, за да ти кажа какъв си!

Реших да проведа изследване. Не, спокойно! Не се заключих зад дебелите стени на библиотеката да чета исторически книги и анализи за „бъдещето на Европа в глобализиращия се свят”. Просто в ерата на технологиите използвах най-мощното и достъпно изследователско поле – Интернет и чрез платформата PollDaddy.Com създадох анкета. Да, 9 въпроса за разширяването, европейската идентичност и какво в действителност е обединяването на Европа – политика или икономика. Знаех, че ако въпросите са прекалено много, изискващи повече време от обичайните „да-се-разсея-от-работа-за-5-минути”, малцина ще са тези, които ще отговорят.

В края на анкетата приложих метод, наречен “storytelling” т.е. всеки трябваше да разкаже по две истории – какво свързва с „разширяването на ЕС” и какво се е променило в живота на онези, които вече са в Съюза. Този метод открих преди няколко месеца докато бях на обучение в Нидерландия. Оказа се, че в Нидерландския институт за социални изследвания отдавна установили, че само задаването на стандартни въпроси при проучване на обществените нагласи не винаги извлича най-искреното мнение на анкетираните. Затова те приложили много по-прост и ефикасен метод – разказване на истории за живота, свързани с реални ситуации в ЕС. Според тях методът дава необходимата дълбочина при проучване на общественото мнение по един толкова съществен въпрос -европейското сътрудничество. Дълбочина, която позволява да се наблюдават едновременно ползите и заплахите, свързани с Европейския съюз. Така установили, че двойката „полза-заплаха” е свързана с друга двойка „абстракция-конкретност”.

„Когато си мисля за понятието „Разширяване на Европейския съюз”, първото нещо, което се сещам е за разцъфващата връзка на моя шведска приятелка с момче от Косово ;-)) За мен, това е категорично потвърждение на тезата, че потенциалните кандидатки и държавите-кандидатки от дълго пренебрегвания Югоизточен регион имат да предложат нещо много значимо на сериозната и организирана Западна Европа по отношение на традиции, навици и дори начин на мислене.” (България)

Изследвайки приложимостта на метода „storytelling”, помолих приятели, приятели на приятели и въобще всичко, което е активно в социалната мрежа „Facebook” да попълни анкетата. Обърнах се към хора, който пътуват или са пътували свободно в и заради Eвропейския съюз, хора, които живеят и учат извън границите на държавата, в която са родени и хора, за които израза „свободно движение в рамките на вътрешния пазар” се е превърнал отдавна в мото. Казано на евро-жаргон – обърнах се към младите и активни граждани на Европа. Количественият резултат: 49 отговора от 20 различни държави, включително – Норвегия, САЩ, Македония, Украйна и Сърбия. Качественият резултат: „противоречив”, както в повечето случаи в международната политика.

В хода на изследването получих и една критика: че въпросите, които задавам са общи и не изследват задълбочено процесите в Европа т.е. не само между държавите-членки, но и с третите страни. Отговорих, че целта на изследването е да получа отговор на няколко схематични въпроса, които и иначе биха попаднали като тема на разговор между млади хора. Умишлено не исках дълги и сложи въпроси, чиито отговори изискват задълбочено анализиране. Признавам, че не устоях на изкушението до край и включих малка провокация към анкетираните. Скрито насочих фокуса към отношенията „интеграция-членство-идентичност”.

„Трябва да се има предвид, че разширяването на Европейския съюз не винаги е история със щастлив край. Попитайте се защо....защото подходящото време трябва да бъде намерено. А, това не винаги е лесно. Според мен не трябва да има разширявания в следващите няколко години. Настоящият Европейски съюз има да разрешава първо неговите политически проблеми, да развие истинските политически и социални измерения на НАШИЯ СЪЮЗ и само когато сме достигали до тази цел, може да се разширим.”(Австрия)

Разширяване за сметка на задълбочаване

2009 г. беше маркирана с две годишнини - двадесет години от падането на Желязната завеса и пет години от най-голямата вълна на разширяването на Европейския съюз, присъединяването на т. нар. „ЕС – 10”. По този повод, в свое обръщение по време на посещение в Прага председателят на Европейската комисия, Жозе Мануел Барозу, се обърна към онези, които определят разширяването като пречка за задълбочаването на Европейската интеграция с думите „Проверете си историческите книги. Разширяването и задълбочаването винаги са вървели ръка за ръка”. Дали?

Изследването ми даде няколко категорични резултата. 91 % посочват, че е престижно за държава да бъде част от Съюза при само 67% анкетирани от държави-членки. 89 % вярват, че членството на тяхната държава е пътят към обединението на народите на Европа. 69 % от запитаните заявяват, че се чувстват предимно граждани на своята държава, а не като граждани на Съюза. Един въпрос не успя да получи еднопосочен отговор – за повече икономически отколкото политически съюз ли работим. А именно там Европейският съюз търпи най-много критики, което е причина за отделянето на две категории „евро-оптимисти” и „евро-скептици”.

„Моята държава не е член на ЕС. Но аз мога да говоря за Полша, където живях през последните две години. Докато поляците ставаха все по-богати, в културно отношение те загубиха много. Забелязвам, че граждани от новите държави-членки все още се третират като държави от третия свят, въпреки многобройните опити на поляците, например, да докажат, че са «европейци». Полша загуби много от икономическия си потенциал. Преди интеграцията си в ЕС, тя имаше големи възможности в земеделието, но сега тя трябва да внася мляко и месо (!) от Франция. Полша можеше лесно да се превърне в земеделски магнат, но беше изтрита от това поле от старите държави-членки. А, това е тъжно.” (Украйна)

Посока „Възможност”

В началото на текста казах, че според Нидерландския институт за социално изследване ползите от членство за нидерландците са по-абстрактни, докато заплахите по-конкретни. За да приложа напълно метода “storytelling”, помолих анкетираните да споделят какво се е променило в страната им след разширяването, за държави-членки, и да разкажат история, свързана с този процес.

Изследването показа, че двойките „полза – заплаха” и „абстракция - конкретност” се появиха отново в отговорите. Най-често присъединяването от ЕС е описано като възможност за пътуване, учене и работа в друга държава. Един от анкетираните е посочил, че присъединяването към ЕС за отделната личност е възможност за улеснено пътуване, по-добър достъп до стоки и продукти, докато за правителството – по-сложен законодателен процес, но и повече възможности и заплахи от контролиращата власт на Съюза.

Абстракциите „достъп до образование”, „повече възможности” и „самочувствие” се сблъскаха с асоциативните истории за членство. Истории за преимуществото на по-богатите държави над бедните, за политическо решение вместо икономическо, за дискриминация и преимущество на определени държави.

„Разширяването на ЕС е по-скоро тъжна история, когато трябва всяка страна вземе преимущество над другите. Новите държави-членки търсят пари и работа в старите такива, докато държавите-основателки търсят нови пазари за техните стоки и услуги. Това са две истории, който чух за Румъния и България след присъединяването има към Съюза. Първо, един британски всекидневник писа статия за няколко групи бедни емигранти от тези държави, които пристигнали в Лондон на следващия ден след присъединяването им. Авторът на статията не показваше добро отношение към тези хора. Второ, скоро след разширяването през 2007 г., серия от програми беше излъчена по британската телевизия за това как да си купиш много евтин имот на Черноморието в България. Британците бяха щастливи да имат предимство пред икономическата ситуация в страната и евтините цени.”(Великобритания)

Всъщност…..

Изводът от изследването е, че няма извод. Но липсата на новина е всъщност добра новина. Разделението „Изток-Запад” след края на Втората Световна война и първоначалното обединение на шестте държави от Западна Европа беше причина дълго време да се говори за западни и източни ценности. Приемаше се, че хората на запад изповядват различна (и в известна степен по-правилна) философия от източната и донякъде са повече европейци от останалите. Само петнайсет години по-късно обаче те приеха в семейството си същите онези държави, които те смятаха за различни и не дотам “европейски”.

Днес една огромна армия от млади хора пътува свободно, учи или работи в Европа и расте в мултикултурна и мултиезикова среда, коренно различна от тази, на техните родители. Тези млади хора знаят, че Европейският съюз дава възможности, но и усещат инстиктивно, че крайната цел не е ясна. Както не е ясно дали може да се стигне до обща европейска идентичност. Въобще имаме ли нужда от такава идентичност или тя е по-скоро глазурата на тортата, която сме изкушени да поставим.

Не успях да получа отговор на въпроса „политически или икономически Съюз” градим ежедневно. Това няма толкова голямо значение. Значение имат историите, които асоциираме с „разширяването на Европейския съюз”. Истории, чакащи да бъдат разказани. Последната история е моята.

„Едно пътуване в началото на годината до втората столица на Европа - Страсбург. Група от стажанти в Европейската комисия са твърдо решени да повторят маратона, правен преди тях десетки пъти - да посетят пет международни институции за два дни. Сградата на Европейския парламент е странно тиха между две от сесиите. Тишината е нарушена от възклицанията на стажантите, за пореден път осъзнали, че машината „ЕС” е по-голяма отколкото те някога са си представяли. В залата за прожекции е студено и притъмнено. Стажантите се нареждат по столчетата и очакват началото на клипчето, направено, за да даде отговор на въпроса „Има ли европейска идентичност?”. Лицата на екрана се сменят. Въодушевление. Радостни емоции. Заучени фрази. И изведнъж „Европейска идентичност ще има тогава когато на въпрос „От къде идваш?” отговоря „Европейския съюз, а не Полша”. Странно бих отговорила по същия начин.”

Христиана Грозданова

Снимка: Анастасия Грозданова

Разшири хоризонта си: Кафе Бабел подкрепя Европейската награда за млади журналисти 2010 г.

Ролята на България по отношение членството на Турция в ЕС

Babel Sofia — Mon, 22 Feb 2010 11:56:00 +0100

Отношението на България към членството на Турция в ЕС винаги е било по-скоро положително. В Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2010 г. е записано, че страната ще продължи да работи в подкрепа на европейската перспектива на Турция. Имайки значението на стратегически партньор, Турция играе роля на силен съюзник в евро-атлантическото взаимодействие и е гарант за сигурността на региона по отношение на Близкия Изток и Азия.

Направените наскоро обаче изказвания за евентуалното вето, което можем да наложим на членството на Турция в ЕС, ако не получим финансови компенсации за имотите на тракийските бежанци, влязоха в разрез с официалната позиция на страната и с очакваната роля на поддръжник на разширяването на Турция и страните от Западните Балкани, която България се стреми активно да играе на регионално и европейско ниво. Надигащите се, според някои, антитурски настроения в страната, също подкопават с мъка изгражданата визия за страната като стълб на стабилност на Балканите. Подкрепената инициатива за референдум за новините на турски език пък е в несъответствие с традиционно проявяваната религиозна и етническа, включително езикова, толерантност.

Отворени въпроси

Изостреният дискурс и повдигнатите нерешени двустранни въпроси в момент, когато преговорният процес е в застой, е логичен и отчасти обоснован ход, имайки предвид, че страната се оказва в силна позиция по отношение обсъжданията на изпълнението на ангажиментите на Турция по 35-те преговорни глави във връзка с ангажимента на страната по въвеждане на цялостното законодателството на ЕС преди членството. В очакване да се отворят съответните дялове, експерти и дипломати – преговарящи от името на България в Брюксел, подготвят позициите на страната, целящи разрешаването на редица наболели двустранни проблеми като компенсациите на тракийските бежанци и връщането на бившите имоти на българската екзархия, определяне границата при река Резовска и използването й като източник на питейна вода за Истанбул, пенсиите на българските изселници и недискриминационното третиране при упражняване правото на труд на българските граждани, работещи и живеещи в Турция. Тези и други нерешени въпроси имат потенциал да обтегнат двустранните отношения, което е недопустимо в една общност от партньори, каквато е ЕС, и в която регионалното сътрудничество е изведено като приоритет.

Дали обаче тези проблеми могат да получат гласност и достатъчни европейски гаранции за разрешаването им посредством преговорния процес в Съвета на ЕС? Ежеседмичните заседания на работни групи по въпросите на разширяването в Съвета предоставят форум пред българските дипломати в Брюксел, но достатъчен подтик ли са преговорите за вменяването на конкретни задължения на турското правителството?

Варианти на решения

Случаят с Хърватска и Словения показва, че безкомпромисност по отношение на преговорния процес и поведение на „поддържане на резерви” дават резултат. Блокирането на 13 преговорни глави от страна на Словения по време на Шведското председателство на Съвета на ЕС доведе до криза, за излизане от която двете правителства трябваше да достигнат до взаимоприемливо споразумение. Българската страна също извоюва частичен успех по време на преговорите, като добави текст в общата позиция на ЕС по отношение дяла за медиите в Турция, даващ гаранции срещу смущенията на зоните на покритие на българските радио и телевизионни предаватели от турски такива, разположени по границата.

Преговорният процес е съществен инструмент за защита на националните интереси, при използването му с умение и сръчност. Традиционно установените в обществото нагласи за силната армия и слабата дипломация на българите обаче, може да разклати надеждите ни за защита на българските национални интереси чрез преговори. Именно затова е възможно да предпочетем използването на ултиматум като референдума и ветото по отношение членството на Турция.

Силовата игра би довела до ненужно обтягане на двустранните отношения и едва ли е най-удачният ход в момент, когато настроенията по отношение на разширяването в ЕС като цяло са откровено отрицателни. Преговорите с Турция, поради геополитически и други съображения, понастоящем са дефинирани като такива с "отворен край". Присъединяването на страната остава под въпрос, докато лидерите на двете движещи сили в ЕС изразяват открито отрицателното си отношение към едно бъдещо пълноправно членство, а редица от другите държави-членки, включително председателстващата ЕС към момента Испания, демонстрират половинчата подкрепа за „по-тясно обвързване” с Турция. На проведена неотдавна пленарна сесия на Европейския парламент, депутатите бяха информирани, че преговорният процес със страната е навлязъл в „сложен етап”, като въпросът за отварянето на някои чувствителни, от гледна точка на членството преговорни глави, е свързан с много технически спънки. Картината на преговорите е красноречива - Турция започва преговори за членство в ЕС през 2005 година и досега е отворила 12 от 35 преговорни глави, като само една е „затворена”.

Настроенията в страната също не са оптимистични по повод членство в ЕС. Форматът „асоцииран член” едва ли би задоволил преминалите през болезнени реформи турски лидери, които се сблъскват с вътрешно напрежение и обществено неодобрение в стремежа се да задоволят многобройните изисквания и критерии на ЕС. За сравнение - настанилият се постоянен песимизъм преди влизането на България в ЕС беше резултат от забавянето на процеса и изпускането на първата вълна на разширяването през 2004. След 2005 г. рискът от загуба на проевропейска инерция и реформаторски дух в Турция се увеличава с намаляване подкрепата за членството. Обществените нагласи са основателно негативни, имайки предвид, че Споразумението за асоцииране е подписано в далечната 1963 г., откогато всъщност се говори за присъединяване.

Ролята на България

За България съществува опасност от загубване на стратегически важен партньор в случай, че независимо от минималните шансове за скорошно членство, използваме заплахата от вето като ултиматум пред турските аспирации за влизане в ЕС. Наместо директна конфронтация, което би бил и логичният резултат от откриването на всички проблемни места и изискването за незабавното им решаване, страната би могла да извлече по-голямо преимущество, в случай че проявява повече активност на регионално, европейско, а дори и евро-атлантическо ниво. Подкрепата на Турция в стремежа й към членството би повишил ролята на страната на стабилен партньор и значението й на важен посредник в преговорния процес. България би могла по-ефикасно да се опита да „пренесе” знанията и уменията си, натрупани по повод наскоро-приключилия преговорен процес в полза на съседните страни и, влизайки в ролята на „наставник”, открито и по-безболезнено да работи за решаването на някои от наболелите въпроси.

Страната следва да подкрепи както Турция, така и съседните държави-кандидатки и потенциални кандидатки за присъединяване към ЕС, защото само в един регион, обединен от общата кауза на членството, тя може ефективно да играе ролята на стълб на стабилност на Балканите. България има потенциал да се превърне в двигател на реформите в съседните страни и инициатор на важни за региона като цяло проекти. Допринасяйки за развитието на регионалното сътрудничество, тя би способствала за трансформирането на региона и съседните страни в стабилни, демократични и правови държави, вследствие на което негативни конотации и стереотипи, свързани с „Балканизация” и „Барутен погреб” ще останат само част от смутното Балканско минало.

Теодора Борисова

N.B. Статията изразява лично мнение и не обвързва институциите, определящи националната политика спрямо Турция

Разшири хоризонта си: Кафе Бабел подкрепя Европейската награда за млади журналисти 2010 г.

Какво да правим с Гърция?

Babel Sofia — Wed, 10 Feb 2010 13:27:00 +0100

Увеличава се напрежението върху Европейския съюз да направи нещо за проблемите с дълга и бюджетния дефицит на Гърция. Думата „спасяване” се чува все по-често.

Снимка: Greece's Finance Minister George Papaconstantinou leaves a news conference in Athens February 9, 2010. Credit: Reuters/Yiorgos Karahalis

Междувременно гръцките работници стачкуват. Стачката е първият тест за решителността на гръцкото правителство да изпълни своите планове за намаляване на разходите.

Но кой може да спаси Гърция? Има няколко варианта – общ подход на ЕС, едностранна операция на Германия, или спасяване под егидата на МВФ. Всички подходи имат предимства и недостатъци.

Аз се интересувам много повече от концептуалния дебат – защо се случи кризата и какво може да се направи, за да се предотвратят следващи подобни кризи.

Една от причините за кризата е лошото качество на гръцката финансова статистика. Има известни доказателства, че инвестиционната банка Goldman Sachs е помогнала на правителството на Гърция да скрие (???) през 2002 г. допълнителен дълг в размер на 1 млрд. долара. Намирам това за скандално и неприемливо. Следва да се проведе качествено разследване по случая.

Но Paul Krugman отива по-далеч и казва, че единственият път напред е бюджетна интеграция и интеграция на трудовите пазари. Съгласен съм. От концептуална и системна гледна точка сегашната уредба на еврозоната е доста уязвима. Знам, че подобна интеграция изглежда немислима в някои европейски столици. Може би опитът с Гърция (и с Испания, и с Португалия, и евентуално с други държави) ще ни научи да сме практични.

Ново лого за биологични продукти

Babel Sofia — Wed, 10 Feb 2010 13:18:00 +0100

Европейският съюз ще въведе ново графично лого за биологични хранителни продукти.

„биологичният знак“ на ЕС ще бъде задължителен за всички предварително пакетирани биологични продукти, произведени в която и да е държава-членка на ЕС и отговарящи на съответните стандарти. Използването му за вносните продукти няма да бъде задължително.

Спечелилият проект е дело на Душан Миленкович, студент от Германия. Ето как изглежда логото:

Пица наполетана в Официален вестник

Babel Sofia — Mon, 08 Feb 2010 09:37:00 +0100

Понякога четенето на Официален вестник на Европейския съюз има своите предимства. Днес имаме Регламент (ЕС) № 97/2010 за вписване на наименование в регистъра на храните с традиционно специфичен характер Pizza Napoletana (ХТСХ).

Впечатляващото в регламента е, че съдържа подробна рецепта за приготвяне на пица наполетана (стр. 10-12). От личен опит мога да препоръчам горещо този специалитет.

Да ви е вкусно!

Китай сезира СТО заради обувки

Babel Sofia — Mon, 08 Feb 2010 09:30:00 +0100

Китай са подали жалба до Световната търговска организация (СТО) относно анти-дъмпингови мита, наложени от Европейския съюз за обувки, произведени в Китай.

Според Китай ЕС е „нарушил редица правила на СТО и е нанесъл вреди на законните права и интереси на китайските износители.”

Интересно е, че организацията на големите европейски фирми за обувки – European Footwear Alliance, е съгласна с Китай и казва, че „мярката уврежда най-много европейския бизнес и потребителите”.

ЕК: необходима е Агенция за отпадъците

Babel Sofia — Fri, 05 Feb 2010 08:19:00 +0100

Проучване на Европейската комисия препоръчва създаването на специален европейски орган, който да следи за прилагането и спазването на законодателство на ЕС в областта на отпадъците.

Предлага се специалната агенция на равнището на ЕС да работи по основните проблеми, свързани с незадоволителното прилагане и спазване на европейското законодателство в областта на отпадъците. За последните години проблемите дори са се изострили вследствие на увеличаването на количеството отпадъци, генерирани и превозвани в разширения ЕС.

Сегашните пропуски при прилагането и спазването са довели до незаконно депониране на отпадъци в голям мащаб и до несъответствие със стандартите на ЕС на голям брой депа и други съоръжения и обекти. В някои от държавите-членки инфраструктурата за третиране на отпадъците е недостатъчна или изобщо няма такава.

ЕС запазва целта за 20% намаляване на емисиите

Babel Sofia — Fri, 05 Feb 2010 08:11:00 +0100

Европейският съюз и държавите-членки са потвърдили желанието си да се асоциират със Споразумението от Копенхаген, договорено по време на конференцията на ООН за измененията в климата през декември 2009 г.

Въпреки това ЕС не увеличава целта си за емисиите парникови газове, а предлага оферта под условие ако останалите развити държави се задължат да постигнат сходни намаления на емисиите, а развиващите се държави допринесат за това според своите отговорности и възможности.

Поуките от срещата на върха в Копенхаген

Babel Sofia — Fri, 22 Jan 2010 08:20:00 +0100

В рамките на цикъла лекции “Европа минава на зелено” Френският институт в София покани г-жа Бетина Лавил, адвокат, която ще изнесе лекция на тема “Поуките от срещата на върха в Копенхаген” на 25 януари 2010, 19.00 ч. във "Червената къща", ул. "Любен Каравелов" № 15

Поуките от срещата на върха в Копенхаген

Конференцията за климата на ООН през декември 2009 остана извън очакванията и не оправда възлаганите надежди. Подписаният в Копенхаген документ не е законов акт и де факто е плод на преговори между САЩ и големите развиващи се страни (Бразилия, РЮА, Индия, Китай).

Провал на Европа? Със сигурност не! Въведеният от нея допустим максимум от два градуса затопляне стана общовалидно правило и тя е единствената част от света, която спазва задълженията си от Киото. Днес Европейският съюз е на път да се превърне в мощен екологичен фактор и не може да се предаде на отчаянието – напротив, той трябва да удвои усилията си и да консолидира екологичния си напредък, който ще доведе до икономически просперитет.

Бетина Лавил, адвокат и асоцииран професор по Устойчиво развитие в Университета Версай “Сен-Кентен-ан-Ивлин”. Доктор по съвременна литература, възпитаничка на френския висш Институт за политически науки и на висшето Националното училище за администрация; заемала е длъжностите ръководител кабинет на министъра на околната среда, Брис Лалонд (1991 – 1992), съветник за околната среда на министър-председателя Пиер Береговоа (до 1993), а впоследствие – съветник на френския президент Франсоа Митеран по въпросите на околната среда и устойчивото развитие. От 1997 до 2001 г. заема длъжността съветник за териториалното устройство и околната среда в кабинета на министър-председателя Лионел Жоспен.

Защо Желева?

Babel Sofia — Tue, 19 Jan 2010 16:25:00 +0100

Вече имаме становището на г-н Барозо и на правната служба на Европейския парламент относно липсата на конфликт на интереси на българския кандидат за комисар, Румяна Желева. Както обещах, сега трябва да дам мнението си по нейната кандидатура.

Това е трудна задача, защото г-жа Желева е колега – преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Но целта на този блог е честно да наблюдава участието на България в европейските дела и този случай просто не може да се пренебрегне.

Така че стои въпросът – защо Желева? Защо точно тя? Нямам идея. Всъщност досега не съм чул обосновка по същество на нейната кандидатура. След като избухна скандалът имаше доста неясни изявления от министър-председателя, г-н Бойко Борисов, който каза, че тя е интелигентна, компетентна и т.н. Но никой не е оценил публично нейните лични качества, които са важни за тази позиция. Ето защо ми беше толкова трудно да преценя нейните шансове да получи сериозен ресор – като енергетика или разширяването.

По-късно имаше слухове. Г-н Борисов и други представители на ГЕРБ казват, че са знаели отрано за подготовката на кампания в Европейския парламент срещу Желева. Това е много, много странно. Ако българските официални лица са знаели за предстоящото бедствие, защо не са го предотвратили??? Защо са избрали Желева в крайна сметка?

Има и още нещо. Нека не забравяме къде стои България в Европейския съюз. Ние сме свързвани само с една дума в Брюксел – и това е „корупция”. Все още се стремим към влизане в шенгенското пространство и в еврозоната. Опитваме се да убедим Европейската комисия, че можем да управляваме средствата от ЕС ефективно и прозрачно. Дори само едно ново петно върху вече опетнения имидж на България може да се окаже решаващо. Това, което получихме сега, е много, много лошо отразяване в медиите (виж например Charlemagne в Economist, Tony Barber във FT).

Случаят „Желева” може да се разглежда и като символ на времето, в което живеем, като се имат предвид разширените правомощия на Европейския парламент след Договора от Лисабон. Но не трябваше ли да сме още по-внимателни с оглед на по-силната позиция на Парламента? Как ще работи г-жа Желева с евродепутати, които смятат, че тя е неприемлива?

Днес може да е решаващият момент за г-жа Желева. Тя може да стане или да не стане комисар. Но искам ясен отговор на този въпрос – защо беше предложена Румяна Желева като българския кандидат за комисар?

FLASH

Кристалина Георгиева – новият български кандидат за комисар?

Румяна Желева се оттеглила своята кандидатура за комисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реагиране при кризи.

Кристалина Георгиева – вицепрезидент на Световната банка, може би ще бъде новият български кандидат за комисар.

Във всеки случай вотът за одобряване на комисията Барозо II ще се забави.

Jeleva Steps Back from European Commission Crisis Post

Вихър Георгиев

Музейна галерия за модерно изкуство вече в София на ул. „Оборище” 10

Babel Sofia — Tue, 19 Jan 2010 14:31:00 +0100

Първата по рода си галерия за модерно изкуство в България и на Балканите отвори врати в София на 17 декември 2009 година.

На „Оборище” 10, където се намира галерията, можете да разгледате или да закупите оригинални творби на модерни европейски автори от 20 век като Пикасо, Дали, Миро, Матис, Шагал, както и на американски артисти, сред които Анди Уорхол, Де Кунинг и други.

Новата галерия има за цел да представя щедьоври на модерното европейско и следвоенно американско изобразителното изкуство и да възпитава и изгражда у младите българи вкус и отношение към съвременната художествена култура. И да върне надеждата у по-улегналите и получили опит в чужбина софиянци, че и тук може да се развива европейското изкуство. Една от основните идеи, която прави галерията още по-уникална и ценна за столицата, е да създава и развива колекционерството в България.

Друга цел, която имат създателите, е да я да превърнат за в бъдеще и в образователен център, където всички интересуващи се от изкуство да могат да се срещат и обменят опит и знания. Ще бъдат канени и експерти от световна величина, които да водят курсове и лекции, за да запознаят повече хора с достиженията на съвременното изкуство и неговите идеи.

За откриването на галерията, внучката на големия художник Пикасо, Диана Пикасо, дойде в София и представи книгата си “Pablo Picasso: Art Can Only be Erotic”, в която говори за шедьоври от еротичния период на дядо си.

Музейна галерия за модерно изкуство отвори врати за всички нас. Не пропускайте, като истински европейци, ценители или просто любители, да я посетите.

Теа Бинчева