To content | To menu | To search

България

Концесиониране на публични услуги: Случаят с ЕРП-тата

untitled2.bmpЛиберализацията на енергийния пазар в България представлява основен залог за развитието и моденизирането на родната енергетика.__

Continue reading ...

Мафията: деликатна тема за българския ъндърграунд

m1

През януари 2009, бившият кмет на София и настоящ министър-председател на България, забраняваше неправителствените протести, в климат на все по-нарастващо недоверие на гражданите. Защото официално, България е най-бедната и корумпирана страна в Европейския съюз (според Transparency International). Година по-късно, частици от „културата на протеста”, могат да се намерят из града, някъде сред традиционното общество.

Continue reading ...

Много хора в България са с леви убеждения, но не се осмеляват да го признаят

sofia1Със спечелените едва 18 % от гласовете на последните парламентарни избори през 2009-та, Бългаската Социалистическа Партия (БСП), днес е слаба опозиция. Към лидерите й, изпълнените с носталгия бивши комунисти, се присъединяват младежи със свежи идеи и мечти.

Continue reading ...

Какво е да си Еразъм студент в България? Кафе Бабел София попита

erasmus150 чуждестранни студенти идват да прекарат един семестър в София. Защо са избрали българската столица, какво мислят за страната, какво харесват и какво не им харесва тук? Кафе Бабел София ви предлага обзор на този въпрос.

Continue reading ...

Дисиденти през зимата

Оредели и без илюзии някогашните събеседници на Митеран почетоха 20-годишнината от знаменитата закуска с президента. Зимни размисли за демокрацията и политиката.

Звучи като виц, но ми го разказаха като истина. Веднъж чужд държавник попитал Живков „имате ли дисиденти в България?” „Имаме, разбира се, отвърнал той, но у нас им викаме шушумиги”. На това място отнякъде ми се счу прословутият живков хохот.

Преди 20 години президентът Франсоа Митеран покани дванадесет мислещи българи на многозначителна закуска в посолството на Франция. Дисиденти ли бяха или шушумиги? Въпросните люде нямаха пророческия ореол на Солженицин, нито изобличаващия патос на Буковски. Не притежаваха политическия нюх на Валенса и  интелектуалната аура на Сахаров. Шушумиги обаче не бяха. Имаха талант и човешка почтеност, на която не изневериха по-сетне.

Continue reading ...

Entries feed